cchery написа:има си я болката в китката. Но и да я няма, отново не бих правила нищо... имах сериозна травма и в двете кости и не ми се мисли, ако заради единия инат, я активирам отново.
ама разбира се, че няма нужда да се насилваш! Ти и без това прекрачваш прага на нещата, които да правиш и рискуваш да активираш травмите...
cchery написа: Цветката да получи нейния иииии евентуално тогава двете в екип можем да се хванем заедно.
Да повторя нещо от преди няколко поста, въпреки че е за тренировките, важи в пълна сила и за всичко останало, както и за режима. :
cchery написа:ellyto написа:
Деси, мързела си е мързел и мисля, че това чувство или усещане, или неусещане, каквото щеш го наречи, е познато на всяка една от нас и всички сме го изпитвали. На мен също сутрин ми иде да спра алармата ида си остана в леглото да спя, обаче се насилвам и вдигам. Ако ти не се насилиш, няма кой да го направи вместо теб, ако ще и тук да те ръчкаме всеки ден. Не трябва да го правиш защото ние те ръчкаме, а защото ти така го искаш и това трябва да е движещата сила при теб...твоето желание да изглеждаш по определен начин, която да те води напред в битката с мързела.
Няма начин да не се съглася напълно с написаното от Ели - подчертала съм кое.
Знам, че в екип е по-лесно и някак си по-мотивиращо, но ако ти не го усещаш, че сега е момента да се захванеш с режима, по-добре да не го правиш, защото после може да ти излезне през носа. В смисъл, че може да няма нужните резултати, може да се ядосаш, че нещо не се получава и т.н. Всички знаем, че когато не сме готови за каквото и да било, и въпреки това се насилим да направим конкретното нещо, резултата е много различен от желания. За това се отпусни и просто почувствай кога е момента...ако дойде хубаво, ако не дойде, пак хубаво
Аз днес направих Ками - майкооо спирах след всяко упражнение да почивам, лудница е
Явно ще я направя поне 2 пъти програмата, защото определено си е трудничка и искам да понабера малко стаж с нея. Харесва ми програмата определено. Вчера имах по силна МТ, днес вече е почти минала и е хубаво, но си ми беше трудничко днес, може би се дължи и на недоспиването. Сутрин преди тренировка така не ми се започва, сякаш имам една преграда, обаче като започна и съм си ок. Всеки ден си викам, абе яяя по-добре си постой още малко, почети си книжка, пък ако остане време
сама себе си се опитвам да излъжа, ама не се поддавам де. После след тренировката винаги се чувствам добре и съм доволна, че съм я направила. Не е лесна борбата със собственото ни АЗ, никак даже!
. Което ме кара да се чудя дали не ми се яде една палачинка с шоколад в момента?! 
защото има и моменти, в които не я чувам, колкото и да е странно за мен, но явно умората си казва думата.
- ще ви чета по-често