хей,
тъй като вчера сутринта не успях да направя тренировка, реших, че ще е след работа. И цял ден си повтарях как ще направя вечерта тренироката за дена и как ще направя така, че хем да сготвя, хем да направя тиквения кекс, хем да направя и тренировката и да не се откажа от послената дейнсот
че и после бях замислила и да си направя обици от едни камъни, които си взех...та така де, за 1 бройка да се откажа да напрая тренировката, защото когато е извън обичайния ми график е трудно да се въоръжиш с необходимата воля и да започнеш и аха да се откажа и после си викам ааа няма..И така направих я, беше добра тренировка, основно за дупе. Там с упражненията нямам такъв проблем, не че не са ми трудни за изпълнение, но поне след това не ходя като робокоп.
Днес сутринта направих една, която включваше чатаруанга или там както се казва, пистоли и другите не бяха проблемни....обаче тези чатаруанги и пистоли са тотален абсурд и 2те ги модифицирах - едното от коляно, другото клек до долу с повдигане на крак. Ами изненадана съм, защото преди не можех да направя толкова повторения и то клек до долу и накрая да повдигам крак...за пистоли има още бая време докато стигна, ама не се отчайвам, това си е трудно упражнение
и си трябва практика както с лицевите.
Така, че отчитам започвам седмицата по план с тренировките.
Деси, разбирам те, че се чувстваш уморена и това не ти позволява да започнеш да правиш нещо...в крайна сметка, ако искаме нещо да се промени в ежедневието ни, то единствения човек, който може нещо да направи това сме самите ние...няма кой друг да го направи. Аз от личен опит мога да кажа, че когато започне човек да прави нещата, които му харесват, да отделя време за себе си, тогава идва и промяната в тонуса, човек има поече енергия, повече време сякаш и може да прави много повече неща отколкото си представя. Така, че сама ще усетиш момента, когато си готова за промяна - за спорт ли ще е, за нещо друго ли ще е, ти сама ще прецениш.
Цвети, адапционния период е много труден, но ти си свикнала с какви ли не неща. Да знаеш, че искам да чета твоите отчети за това как се справяш с нещата от режима и тренировките. Ти си един от хората, които твърдо са взели решение за промяна и не позволяваш на нищо да ти попречи да постигнеш целите. Радвам ти се, защото ако се обърнеш назад до преди няколко години, докто беше още в майчинство, ще видиш какви неща си споделяла и със сигурност не си мислила, че ще стигнеш до днес, да можеш да си позволиш и да тренираш (не финансово, а като време) и да имаш специално изготвен хранителен режим, за теб лично, който да те води по пътя напред!
Много си постигнала и това е видно за всички ни
Чери, ОХ, направо ти влизам в положението, ужасяващи са тези мускулни, които ти затрудняват нормалното движение до голяма степен. На мен още не ми е минала, леко ме наболва единия крак, за щастие вече мога и да спортувам, но се надявам скоро да не изпитвам подобна болка. Тони ми се смее, че наистина съм като разпадащ се човек, който едвам ходи...на мен никак н еми се смешно, защото с всяка крачка изпитвах жестока болка. Ноооо пак казвам, тооо треньорите са виновни с тези изчанчени упражнения
но определено е много готино като получиш комплимент, че тренировките имат ефект. Аз нещо му поотпуснах края с храненето и е време да си влизам в релси, не за друго, ами защото почвам да не се чувствам добре от ефектите на отпускането.
Още едно упражннеие ще включа за дупарата, което е много готино - можете да го видите тук на 6:15 мин - [youtube]8GLiWzrRWpQ[/youtube] Просто има страхотен ефект, но също толковс трахотно трудно е за изпълнение
Явно това дупе ще има доста да изстрада докто придобие формата, която желая, ама какво да се прави.
Темата на срещата е мега яка
началато ентусиазмът е най-силен, така че не го изпускай.
Много ми е МЪЧНО, ама много! 
?! Тогава няма да има фрази от сорта "едвам се събуждам", "едвам отлепям сутрин" и т.н. Така че, според мен, Десита, ти трябва да си дадеш много ясна сметка ЗАЩО не ти се тренира! А не какви поводи намираш да не го правиш. Само да не помислиш, че те критикувам. Напротив - опитвам се да ти кажа какво аз съм видяла "между редовете", които си ни написала. При теб не е мързел. Не е и липса на време. Има нещо различно.... дали вече си го осъзнала или не, можеш само ти да ни кажеш. 
. После ще кажа 
