Най-жестоката тайна на успеха
Автор: Пламен Петров
Успехология Сеп. 17, 2009
Има една много мъдра притча – за орловото яйце, което (по някаква си причина) се търкулнало в полога с кокоши яйца. И в крайна сметка било мътено заедно с останалите. Излюпило се орлето и било отгледано от кокошката заедно с другите й пиленца.
Орлето си мислело, че е кокошка, ровило земята с клюн за да намери червеи и правило всичко останало, което се очаквало да прави всяка кокошка.
Но понякога – когато над двора прелитали птици – то изправяло глава към небето и душата му се изпълвала с един непознат копнеж. Искало да лети – там горе във висините. Да се рее на воля в простора…
…но знаело, че това не е работа за птиците от неговия вид. Кокошките не правили такива неща. Не били родени за полет във висините…
Краят на историята е поучителен, но и много тъжен. Орелът изживял целия си живот като кокошка.
И накрая умрял – без да знае, че всъщност е роден за полет.
Натъжихте ли се? И с право…
Може би разпознахте себе си в тази притча? Ако е така – и ако още сте живи – може би все още не е късно да осъзнаете дали сте родени за висините или да ровите в прахта.
Всеки човек иска да бъде успешен. И много хора вярват, че успехът ще ги „сполети“. Някой ден…
Но това едва ли ще стане – защото те само мечтаят за успеха, но не са наясно с неговата цена. (Или не са готови да я платят до стотинка).
Има една стара теория, която всъщност е просто поредният ненарушим вселенски закон. Тя – както повечето велики тайни – е умело маскирана от своята простота: нашата среда определя нашия живот.
Какво означава това на практика. Нека да направим едно интересно упражнение, чиито краен резултат ще ви смае.
Вземете един бял лист хартия. (Виждам как повечето от вас вече посягат не към химикалката или молива, а към компютърната мишка. Е, добре – може да направите този тест и на компютъра. Ако искате и в таблица на Excel – това не е най-важното).
А сега напишете на този лист имената на десетте човека от вашето най-близко обкръжение. Без значение дали тези хора са ви роднини, част от семейството ви, съседи, колеги, приятели… Просто десетимата, с които прекарвате най-голяма част от времето си. Хората, които са вашата ежедневна среда…
Срещу всяко име напишете месечните доходи на въпросното лице. (Горе-долу, приблизително, по ваша преценка, не е чак толкова важно да е с точност до втората цифра след запетаята…)
А сега съберете десетте суми и получената сума разделете на 10.
Хващам се на бас, че вашите собствени месечни доходи съвпадат или са много близко до полученото число!
Сещате ли се защо?!
Защото средата ни определя почти всичко в живота ни.
Ако хората в непосредственото ви обкръжение са бедни – шансът вие да сте заможен е почти нулев.
Ако повечето ви познати слушат чалга – вероятността вие да сте почитател на класическата музика е нищожен.
Ако приятелите ви четат предимно жълта преса или въобще не четат – сигурно си мислите, че „Махалото на Фуко“ е някакъв еротичен филм.
И така нататък…
Дори и да не ви се иска да си го признаете – това е факт. Кажи ми какви са приятелите ти – за да ти кажа какъв си!
И ако сте в кокошарника, дори да сте роден орел – ще си умрете като бройлер. Най-големият ви успех може да бъде някоя реклама за KFC…
Не унивайте съвсем – изход има!
Но не за всеки. А само за тези, които са готови да понесат жестоката цена – да си сменят средата. Да променят обкръжението си. Да наклонят везните в своя полза и да променят уравнението…
Не можем да избираме родителите си и роднините си. Но приятелите си – можем.
И ако сегашните ви приятели не ви мотивират да ставате по-добри, по-стойностни, по-успешни… значи просто не са приятелите, които наистина заслужавате.
Тогава, просто ги сменете с други. Колкото и еретично да ви звучи това. И колкото и трудно и мъчително да бъде… Заслужава си!
Ако потърсите където трябва – със сигурност ще намерите хора, които се стремят към нещо повече. Ако следвате сърцето си, рано или късно ще попаднете на правилните хора. На тези, които ще ви мотивират, вдъхновяват и подкрепят по неравния и стръмен път към Успеха.
Този вселенски закон – че сме средно аритметично на средата си – важи с пълна сила и за нашите виртуални приятели. Дори и за нашите виртуални Учители.
Вместо да четете плиткоумна преса – четете книгите, които могата да ви направят по-богати (във всяко едно отношение)!
Вместо да гледате тъпите сериали – гледайте филмите, които ще въздигнат духа ви до нови измерения!
Вместо да се примирявате с учители, които само смучат захаросани истини от пръстите си – учете се от хората, които сами са изковали собствения си успех с двете си ръце (а не са прочели как стават нещата в книжките)!
Повярвайте ми – знам какво говоря!
Дълги години осъзнавах, че собствената ми среда не ме задоволява, не ме прави по-добър и по-щастлив. Но не събирах смелост да я променя. Та това са ми приятели от детинство, колеги от десетилетия, дългогодишни познати… и прочее фалшиви извинения.
Но после – много бавно, но не и незабележимо – нещата някак си взеха да се променят.
В живота ми започнаха да се появяват (на пръв поглед – съвсем случайно) друг тип хора. Хора, с които ми беше интересно да общувам. От които всеки път научавах нещо ново. Нещо, което ме вдъхновява да променя посоката на собствения си живот…
И постепенно животът ми също се промени. Започнаха да ми се случват малки чудеса. Това, което правех започна да придобива смисъл. И да ми носи не само пари – но и удовлетворение.
За щастие – този процес все още продължава. Всеки ден чудесата стават все повече. И все по-значими.
И все повече такива стойностни хора започнаха да се появяват (вече знам, че не е никак случайно) в живота ми. И с всеки от тях се появяваше нов урок. Нова възможност. Нова мечта…
(От няколко месеца – съвсем не случайно – Съдбата ми даде шанс да имам и най-добрите учители. Като просто ме „сблъска“ с една онлайн система за личностно и професионално развитие. И най-светлите умове на човечеството изведнъж вече бяха само на един клик разстояние…)
Има много начини да допуснем чудесата на живота в сърцата си. И още повече извинения да не го направим.
Но един ден всички ще отлетим от този свят. Можем да го направим като орли… или като кокошки…
А сега просто се огледайте около себе си. Какво виждате?
Искате ли да е различно?!
Обичате ли работата си или основните си дневни занимания?
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Какво отличава хората с върхови постижения от всички останали?
През последните 20 години популярният експерт по лидерство Робин Шарма е работил с милиардери, NBA звезди, филмови икони и твърди, че нещата, които ги отличават, могат да се сведат до четири думи.
[img]http://i.newsroom.bg/uploads/photo_asse ... 1b4bdf.jpg[/img]
12 април 2016
Кои са нещата, които отличават хората с върхови постижения от всички останали? През последните 20 години популярният експерт по лидерство Робин Шарма е работил с много такива личности - милиардери, NBA звезди, филмови икони и т.н. И твърди, че нещата, които ги отличават, могат да се сведат до четири думи. Вижте кои са те:
1. Оригиналност. Всеки от нас се ражда със своя уникална идентичност, но с напредъка на възрастта губим чувството си за оригиналност под едно или друго влияние. Помислете с какво сте уникални, в какво не можете да бъдете подправени, съветва Робин Шарма. Или както Оскар Уайлд казва: „Бъдете себе си, всички други вече са заети!“.
2. Смелост. Най-големият риск, който можете да поемете, е да изберете да живеете без риск. Бъдете смели във всичко, което правите – в работата, в любовта, в очакванията към себе си... Как да започнете? Започнете да правите неща, които ви плашат. Помнете, че страхът е възможност да растете. В крайна сметка по-голямата беда са не рисковете, които сте поели и нещата, които сте направили. А рисковете, които не сте поели; нещата, които не сте направили; проектите, които не сте започнали; книгите, които не сте прочели; изгревите, които не сте наблюдавали; разговорите, които не сте провели..
3. Човечност. Най-добрите сред най-добрите са истински добри хора. Да бъдеш човечен винаги ще бъде на мода. Бъдете най-добросърдечния човек във всяка стая, в която сте. Не говорете за себе си и колко много сте постигнали. Напротив – проявете човечност, бъдете скромни, бъдете точни и давайте повече, отколкото очакват от вас.
4. Майсторство. Най-важно е да бъдете наистина добри в това, което правите. Потърсете ментор, започнете обучение, но него правете само за аплодисменти. Направете го за чувството на гордост, което ще изпитате от свършената работа.
Вижте и видеото в линка по-долу:
http://www.economy.bg/humancapital/view ... i-ostanali
През последните 20 години популярният експерт по лидерство Робин Шарма е работил с милиардери, NBA звезди, филмови икони и твърди, че нещата, които ги отличават, могат да се сведат до четири думи.
[img]http://i.newsroom.bg/uploads/photo_asse ... 1b4bdf.jpg[/img]
12 април 2016
Кои са нещата, които отличават хората с върхови постижения от всички останали? През последните 20 години популярният експерт по лидерство Робин Шарма е работил с много такива личности - милиардери, NBA звезди, филмови икони и т.н. И твърди, че нещата, които ги отличават, могат да се сведат до четири думи. Вижте кои са те:
1. Оригиналност. Всеки от нас се ражда със своя уникална идентичност, но с напредъка на възрастта губим чувството си за оригиналност под едно или друго влияние. Помислете с какво сте уникални, в какво не можете да бъдете подправени, съветва Робин Шарма. Или както Оскар Уайлд казва: „Бъдете себе си, всички други вече са заети!“.
2. Смелост. Най-големият риск, който можете да поемете, е да изберете да живеете без риск. Бъдете смели във всичко, което правите – в работата, в любовта, в очакванията към себе си... Как да започнете? Започнете да правите неща, които ви плашат. Помнете, че страхът е възможност да растете. В крайна сметка по-голямата беда са не рисковете, които сте поели и нещата, които сте направили. А рисковете, които не сте поели; нещата, които не сте направили; проектите, които не сте започнали; книгите, които не сте прочели; изгревите, които не сте наблюдавали; разговорите, които не сте провели..
3. Човечност. Най-добрите сред най-добрите са истински добри хора. Да бъдеш човечен винаги ще бъде на мода. Бъдете най-добросърдечния човек във всяка стая, в която сте. Не говорете за себе си и колко много сте постигнали. Напротив – проявете човечност, бъдете скромни, бъдете точни и давайте повече, отколкото очакват от вас.
4. Майсторство. Най-важно е да бъдете наистина добри в това, което правите. Потърсете ментор, започнете обучение, но него правете само за аплодисменти. Направете го за чувството на гордост, което ще изпитате от свършената работа.
Вижте и видеото в линка по-долу:
http://www.economy.bg/humancapital/view ... i-ostanali
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Най-голямата саможертва - от любов...
Линда Бритиш всъщност се раздаде сама. Тя беше изключителен учител и вярваше, че ако й остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия. На 28 години обаче, започна да страда от жестоко главоболие. Лекарите откриха, че има огромен мозъчен тумор. Казаха й, че шансовете да оживее след операцията са едва 2%. Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца.
Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките й стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките й рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии.
В края на шестте месеца я оперираха. Вечерта преди операцията Линда се раздаде и в буквалния смисъл. За всеки случай тя написа "завещание", в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по-голяма нужда от тях.
За жалост операцията на Линда завърши фатално. В последствие очите й заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в Южна Каролина. Един 28-годишен младеж си възвърна зрението. Този младеж се чувстваше толкова признателен, че написа до очната банка писмо, с което им благодареше, че ги има. Това беше едва второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени над 30 хиляди очи!
Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора. Те трябва да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си. Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да се срещне с тях на остров Статън. Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата. Представил се и госпожа Бритиш го прегърнала.
- Младежо, ако нямате къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастливи да останете при нас за почивните дни - рекла тя.
Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон. Той бил чел Платон с помощта на Брайловата азбука. Тя била чела Хегел. Той бил чел Хегел на Брайл.
На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла:
- Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде...
И изведнъж се сетила. Изтичала горе и извадила последната картина, нарисувана от Линда. Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда.
Тогава майка й прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното й легло. Те били следните:
~ Две сърца се разминават в нощта,
влюбени,
без някога да се съзрат... ~
~ . ~ . ~
Джак Канфиилд и Марк Виктор Хансен
Из "Пилешка супа за душата 2"
Линда Бритиш всъщност се раздаде сама. Тя беше изключителен учител и вярваше, че ако й остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия. На 28 години обаче, започна да страда от жестоко главоболие. Лекарите откриха, че има огромен мозъчен тумор. Казаха й, че шансовете да оживее след операцията са едва 2%. Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца.
Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките й стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките й рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии.
В края на шестте месеца я оперираха. Вечерта преди операцията Линда се раздаде и в буквалния смисъл. За всеки случай тя написа "завещание", в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по-голяма нужда от тях.
За жалост операцията на Линда завърши фатално. В последствие очите й заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в Южна Каролина. Един 28-годишен младеж си възвърна зрението. Този младеж се чувстваше толкова признателен, че написа до очната банка писмо, с което им благодареше, че ги има. Това беше едва второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени над 30 хиляди очи!
Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора. Те трябва да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си. Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да се срещне с тях на остров Статън. Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата. Представил се и госпожа Бритиш го прегърнала.
- Младежо, ако нямате къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастливи да останете при нас за почивните дни - рекла тя.
Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон. Той бил чел Платон с помощта на Брайловата азбука. Тя била чела Хегел. Той бил чел Хегел на Брайл.
На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла:
- Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде...
И изведнъж се сетила. Изтичала горе и извадила последната картина, нарисувана от Линда. Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда.
Тогава майка й прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното й легло. Те били следните:
~ Две сърца се разминават в нощта,
влюбени,
без някога да се съзрат... ~
~ . ~ . ~
Джак Канфиилд и Марк Виктор Хансен
Из "Пилешка супа за душата 2"
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Спри, за да помиришеш розите и да оцениш Живота си!
[img]http://3.bp.blogspot.com/_qK4gFi3HgFA/T ... rozite.jpg[/img]
Всички сме чували израза: „Не забравяй да спреш, за да помиришеш розите". Но колко пъти се е случвало да отделим време от нашия трескав и забързан живот, за да обърнем внимание на света около нас? Твърде често сме подвластни на претрупаните си програми, обсебени сме от мисълта за следващата делова среща, за движението по пътищата или за живота изобщо, без дори и през ум да ни мине, че наоколо има и други хора.
Аз съм не по-малко виновен от останалите, приемайки света по този начин, особено когато карам по задръстените калифорнийски улици. Наскоро станах свидетел на една случка, която ми показа как, потънал в моя малък свят, съм загубил реална представа за заобикалящата ме действителност.
Отивах на делова среща и, както винаги, обмислях какво да кажа. Стигнах до едно много натоварено кръстовище, където светофарът току-що бе светнал червено.
- Нищо, - помислих си, - ще хвана следващото зелено, ако мина напред в колоната...
Мисълта и колата ми бяха на автопилот, готови за тръгване, когато изведнъж пред очите ми се разкри невероятна гледка. Млада двойка, и двамата слепи, пресичаха кръстовището ръка за ръка сред летящите коли. Мъжът бе хванал ръката на малко момченце, а жената притискаше бебе до гърдите си. Държаха протегнати напред бели бастуни, с помощта на които търсеха ориентири, за да успеят да пресекат кръстовището.
Отначало се развълнувах. Те бяха жертва на едно от най-страшните нещастия — слепотата. Не е ли ужасно да си сляп, казах си. Мислите ми бяха прекъснати отново, защото осъзнах, че те не пресичаха по пешеходната пътека, а се движеха диагонално, право към средата на кръстовището. Без да си дават сметка за опасността, в която се намираха, те вървяха право срещу колоната от автомобили. Изплаших се за тях, защото не знаех дали другите шофьори разбираха какво става.
Понеже стоях отпред на колоната, пред очите ми се разкри нещо невероятно. Всички коли спряха едновременно. Не чух скърцане на спирачки, нито звук от клаксон. Никой не изкрещя: "Махнете се от пътя!". Всичко сякаш застина. В този момент времето като че ли спря заради това семейство.
Изумен, аз оглеждах колите около мен, за да се уверя, че всички виждаме едно и също нещо. Вниманието ни бе съсредоточено върху пресичащите. Изведнъж шофьорът вдясно от мен подаде глава от прозореца и извика:
— Вървете надясно!
Последваха го и други хора, които повтаряха:
— Вървете надясно!
Двойката продължи да почуква с бастуните си и промени посоката, следвайки указанията. Като се довериха на своите бастуни и на напътствията на загрижените хора, те успяха да стигнат до отсрещния тротоар. Едно нещо ме потресе, когато ги видях в безопасност — те все още бяха ръка за ръка.
Бях изненадан от безизразните им лица и предположих, че нямат представа какво всъщност беше станало около тях. От устата на всички хора, спрели на кръстовището, се изтръгнаха въздишки на облекчение.
Докато оглеждах колите около мен, шофьорът отдясно промълви:
— Господи, видяхте ли това? — а от другата страна чух:
— Не мога да повярвам!
Мисля, че всички бяхме дълбоко потресени от онова, на което бяхме станали свидетели. Бяхме се откъснали от собствените си проблеми, за да помогнем на четири човешки същества, изпаднали в беда.
Често пъти след това си припомнях този случай, защото той ме научи на много неща. Едно от тях е: "Поспри, за да помиришеш розите" (нещо, което преди бях правил много рядко). Спри, огледай се и наистина виж какво става пред теб в този момент. Направи го и ще осъзнаеш, че този момент съдържа всичко! Нещо повече - това е мигът, от който се нуждаеш, за да разбереш живота.
Вторият урок, който научих бе, че целите, които си поставяме, могат да бъдат постигнати чрез увереност в себе си и доверие в околните, въпреки привидно непреодолимите препятствия.
Целта на сляпата двойка бе единствено да достигне другия тротоар невредима. Препятствието пред тях бяха осемте колони коли, насочили се право към малката групичка. Без паника или колебание обаче, те вървяха напред, докато не постигнаха целта си. Ние също трябва да преследваме целите си, като не обръщаме внимание на пречките, които могат да се появят на пътя ни. Трябва да вярваме в интуицията си и да приемаме помощта на останалите, които може би са по-проницателни от нас.
И накрая, научих се наистина да приемам зрението си като скъпоценен дар, а не като даденост, както до този момент. Замисляли ли сте се колко различен би бил животът без зрение? Опитайте се да си представите за миг как вървите през натоварено кръстовище, без да можете да виждате! Колко често забравяме малките, но забележителни дарове, на които се радваме в живота си.
Когато потеглих от онова кръстовище, възгледите ми за живота и отношението към околните се бяха променили. Тогава взех решение наистина да обръщам внимание на живота, докато се занимавам с всекидневните си задължения и да използвам пълноценно даденото ми от Бога, за да помогна на другите да не се чувстват така ощетени от съдбата.
Направи и Ти нещо добро за себе си: намали скоростта и отдели време, за да видиш какво точно става край теб. Използвай мига, за да го разбереш точно сега и още на мястото, където се намираш. Може би пропускаш нещо прекрасно...
Автор - Дж. Майкъл Томас
Из "Пилешка супа за душата"
[img]http://3.bp.blogspot.com/_qK4gFi3HgFA/T ... rozite.jpg[/img]
Всички сме чували израза: „Не забравяй да спреш, за да помиришеш розите". Но колко пъти се е случвало да отделим време от нашия трескав и забързан живот, за да обърнем внимание на света около нас? Твърде често сме подвластни на претрупаните си програми, обсебени сме от мисълта за следващата делова среща, за движението по пътищата или за живота изобщо, без дори и през ум да ни мине, че наоколо има и други хора.
Аз съм не по-малко виновен от останалите, приемайки света по този начин, особено когато карам по задръстените калифорнийски улици. Наскоро станах свидетел на една случка, която ми показа как, потънал в моя малък свят, съм загубил реална представа за заобикалящата ме действителност.
Отивах на делова среща и, както винаги, обмислях какво да кажа. Стигнах до едно много натоварено кръстовище, където светофарът току-що бе светнал червено.
- Нищо, - помислих си, - ще хвана следващото зелено, ако мина напред в колоната...
Мисълта и колата ми бяха на автопилот, готови за тръгване, когато изведнъж пред очите ми се разкри невероятна гледка. Млада двойка, и двамата слепи, пресичаха кръстовището ръка за ръка сред летящите коли. Мъжът бе хванал ръката на малко момченце, а жената притискаше бебе до гърдите си. Държаха протегнати напред бели бастуни, с помощта на които търсеха ориентири, за да успеят да пресекат кръстовището.
Отначало се развълнувах. Те бяха жертва на едно от най-страшните нещастия — слепотата. Не е ли ужасно да си сляп, казах си. Мислите ми бяха прекъснати отново, защото осъзнах, че те не пресичаха по пешеходната пътека, а се движеха диагонално, право към средата на кръстовището. Без да си дават сметка за опасността, в която се намираха, те вървяха право срещу колоната от автомобили. Изплаших се за тях, защото не знаех дали другите шофьори разбираха какво става.
Понеже стоях отпред на колоната, пред очите ми се разкри нещо невероятно. Всички коли спряха едновременно. Не чух скърцане на спирачки, нито звук от клаксон. Никой не изкрещя: "Махнете се от пътя!". Всичко сякаш застина. В този момент времето като че ли спря заради това семейство.
Изумен, аз оглеждах колите около мен, за да се уверя, че всички виждаме едно и също нещо. Вниманието ни бе съсредоточено върху пресичащите. Изведнъж шофьорът вдясно от мен подаде глава от прозореца и извика:
— Вървете надясно!
Последваха го и други хора, които повтаряха:
— Вървете надясно!
Двойката продължи да почуква с бастуните си и промени посоката, следвайки указанията. Като се довериха на своите бастуни и на напътствията на загрижените хора, те успяха да стигнат до отсрещния тротоар. Едно нещо ме потресе, когато ги видях в безопасност — те все още бяха ръка за ръка.
Бях изненадан от безизразните им лица и предположих, че нямат представа какво всъщност беше станало около тях. От устата на всички хора, спрели на кръстовището, се изтръгнаха въздишки на облекчение.
Докато оглеждах колите около мен, шофьорът отдясно промълви:
— Господи, видяхте ли това? — а от другата страна чух:
— Не мога да повярвам!
Мисля, че всички бяхме дълбоко потресени от онова, на което бяхме станали свидетели. Бяхме се откъснали от собствените си проблеми, за да помогнем на четири човешки същества, изпаднали в беда.
Често пъти след това си припомнях този случай, защото той ме научи на много неща. Едно от тях е: "Поспри, за да помиришеш розите" (нещо, което преди бях правил много рядко). Спри, огледай се и наистина виж какво става пред теб в този момент. Направи го и ще осъзнаеш, че този момент съдържа всичко! Нещо повече - това е мигът, от който се нуждаеш, за да разбереш живота.
Вторият урок, който научих бе, че целите, които си поставяме, могат да бъдат постигнати чрез увереност в себе си и доверие в околните, въпреки привидно непреодолимите препятствия.
Целта на сляпата двойка бе единствено да достигне другия тротоар невредима. Препятствието пред тях бяха осемте колони коли, насочили се право към малката групичка. Без паника или колебание обаче, те вървяха напред, докато не постигнаха целта си. Ние също трябва да преследваме целите си, като не обръщаме внимание на пречките, които могат да се появят на пътя ни. Трябва да вярваме в интуицията си и да приемаме помощта на останалите, които може би са по-проницателни от нас.
И накрая, научих се наистина да приемам зрението си като скъпоценен дар, а не като даденост, както до този момент. Замисляли ли сте се колко различен би бил животът без зрение? Опитайте се да си представите за миг как вървите през натоварено кръстовище, без да можете да виждате! Колко често забравяме малките, но забележителни дарове, на които се радваме в живота си.
Когато потеглих от онова кръстовище, възгледите ми за живота и отношението към околните се бяха променили. Тогава взех решение наистина да обръщам внимание на живота, докато се занимавам с всекидневните си задължения и да използвам пълноценно даденото ми от Бога, за да помогна на другите да не се чувстват така ощетени от съдбата.
Направи и Ти нещо добро за себе си: намали скоростта и отдели време, за да видиш какво точно става край теб. Използвай мига, за да го разбереш точно сега и още на мястото, където се намираш. Може би пропускаш нещо прекрасно...
Автор - Дж. Майкъл Томас
Из "Пилешка супа за душата"
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
От 1 юни ни увеличават заплатите с 10%. Радвам се. Имаше нужда от това.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
В събота ще празнуваме 5 години от създаването на Центъра 
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Утре се навършват точно 4 години, откакто аз работя в Центъра 
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Любимият въпрос на интервю за работа на Вера Янева, „Сирма Груп Холдинг”
Какъв въпрос обича да задава тя на кандидатите и какво цели с него?
Повечето HR мениджъри имат любим въпрос, който обичат да задават по време на интервю за работа и с който целят да научат нещо повече за кандидата извън обичайните и клиширани въпроси. Economy.bg попита HR професионалисти във водещи компании в България: „Кой е любимият Ви въпрос, който задавате на интервю за работа, и защо?“.
Вижте какъв въпрос обича да задава Вера Янева, експерт ЧР в „Сирма Груп Холдинг”, и какво цели с него:
„Любимият ми въпрос по време на интервю е: „Кои са най-важните неща за Вас в работата?“
Харесва ми да задавам този въпрос по време на интервю, тъй като той позволява да се разкрие много важен аспект от личността на кандидата, а именно мотивацията за работа на кандидата и нещата, които наистина са важни за него/нея.
Когато задавам този въпрос не търся конкретен отговор – по-скоро желая да разбера какви са приоритетите на кандидатите и да предизвикам дискусия, която да постави интересите и целите на кандидата в основата на интервюто и процеса на подбор. За нас е важно да разберем какво искат потенциалните служители от работното си място, а също и това техните ценности да съвпадат с тези на компанията. Когато това се случи, хората се разбират един друг, всеки прави правилните неща и тази обща цел и разбиране помага на хората да градят чудесни работни взаимоотношения. Изравняването на ценностите помага на организацията като цяло, за да постигне основната си мисия.”
Какъв въпрос обича да задава тя на кандидатите и какво цели с него?
Повечето HR мениджъри имат любим въпрос, който обичат да задават по време на интервю за работа и с който целят да научат нещо повече за кандидата извън обичайните и клиширани въпроси. Economy.bg попита HR професионалисти във водещи компании в България: „Кой е любимият Ви въпрос, който задавате на интервю за работа, и защо?“.
Вижте какъв въпрос обича да задава Вера Янева, експерт ЧР в „Сирма Груп Холдинг”, и какво цели с него:
„Любимият ми въпрос по време на интервю е: „Кои са най-важните неща за Вас в работата?“
Харесва ми да задавам този въпрос по време на интервю, тъй като той позволява да се разкрие много важен аспект от личността на кандидата, а именно мотивацията за работа на кандидата и нещата, които наистина са важни за него/нея.
Когато задавам този въпрос не търся конкретен отговор – по-скоро желая да разбера какви са приоритетите на кандидатите и да предизвикам дискусия, която да постави интересите и целите на кандидата в основата на интервюто и процеса на подбор. За нас е важно да разберем какво искат потенциалните служители от работното си място, а също и това техните ценности да съвпадат с тези на компанията. Когато това се случи, хората се разбират един друг, всеки прави правилните неща и тази обща цел и разбиране помага на хората да градят чудесни работни взаимоотношения. Изравняването на ценностите помага на организацията като цяло, за да постигне основната си мисия.”
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Митове и истини за кандидатстването за работа. Наистина важните неща!
[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/16053 ... rabota.jpg[/img]
Ходенето на интервю за работа изглежда като разрешаване на сложна загадка с няколко нива, за която трябва да се подготвяме сериозно в продължение на години. Съвети за намиране на работа има всякакви. Как да се облечем, как да приготвим CV, как точно да оформим мотивационното писмо и всичко изглежда така, сякаш ако направиш и една грешна стъпка, всичко ще се срути. Сякаш интервюиращият не търси човек за работа, а търси някой, който си е написал CV-то по точно определени правила. А освен всичко, често съветите нямат нищо общо с реалността и по-скоро биха ви навредили, отколкото да ви помогнат да си намерите работа.
Допитахме се до специалиста Човешки ресурси в Нетинфо – компанията, която е собственик на Edna.bg, както и на още много от най-обичаните български сайтове (abv.bg, vbox7, sinoptik.bg, vesti.bg). Тя ни разказа кои от елементите по кандидатстване за работа са наистина важни – кои не. Или иначе казано, разби най-популярните митове и потвърди истините. Ето ги.
Митове:
- Снимката е дискриминиращ фактор.
Не е, защото тя помага да се запомни кандидата. Макар че не е професионално да ви отхвърлят заради снимка, постарайте се да си направите приветлива снимка, която да прикачите към документите си.
- Важно е документите да са оформени добре.
Важно е, разбира се, но е важно и какво пише. Автобиографията трябва да е кратка, но информативна, без излишни подробности. Нито да е от 5 реда, нито от 5 страници. От самосебе си се разбира, че трябва да е грамотно написана. Иначе каквото и да сте написали вътре, какъвто и опит да имате, няма да е от полза, ако е пълна с грешки.
- Не се вписва опит, който не се отнася до позицията.
Всъщност е по-добре човек, ако е в началото на кариерата си, да покаже, че е бил активен. Всяка работа по време на студенството е хубаво да се посочи, независимо каква е била. Ако посочите само образованието си, ще изглежда така, сякаш сте лежали на гърба на родителите си и нямате никакъв практически опит в работна среда. Ако кандидатствате за мениджърска позиция, можете да си позволите да съкратите маловажните детайли.
- Не говори добре за теб, ако често си сменял професионалните си сфери.
Това не винаги е задължително вярно. Понякога обстоятелствата налагат човек да работи различни неща, без значение дали като цяло е лоялен към работодателите си или не. От друга страна различните сфери на работа дават разнообразен опит на кандидата, което понякога може да е предимство.
- Трябва да се представиш добре на интервюто.
Да се държиш така, както повеляват съветите, да внимаваш как си кръстосваш краката, накъде гледаш и изобщо – да се опитваш да играеш театър и да се показваш такъв, какъвто не си. Това е най-голямата грешка. Човек трябва да е открит, честен и да не увърта на зададените въпроси. Лъжата винаги се усеща.
- Не поставяйте прекалено високи условия на интервюто.
Нормално е да имате условия, но ако са наистина фактор за започването на работа, напишете ги в CV-то. Като цяло, изисквания могат да поставят само кандидати за високи мениджърски позиции.
Истини:
- Облеклото наистина е важно. Тук няма две мнения. По дрехите посрещат. Бъдете чисти, спретнати и съобразете дрехите си с мястото, на което кандидатствате. Ако започнете работа, ще представяте не само себе си, но и компанията, така че „аз съм си такъв“ в случая не е правилен начин на мислене. Оставете спортните дрехи, суичърите и кожените якета за свободното си време.
- Трябва да се запознаете с компанията, в която кандидатствате. Направете предварително проучване за фирмата, позицията, задълженията ви. Така ще решите сами за себе си дали искате да работите там.
- Предоставяне на препоръки от предишен работодател – те в България не се използват и не се взимат предвид при решение и избор на кандидат.
- Препоръките се взимат предвид, когато са дадени от настоящ служител на новата компания. Това не означава „връзкарство“, а гарантиране за новия човек от страна на някой, който вече се е доказал във фирмата.
- Важно е да е спазват сроковете в комуникацията с работодателя. Ако не получите обаждане, явно не сте попаднали в списъка с избрани кандидати за работа, които ще отидат на следващо интервю.
- Не е правилно да кандидатствате за всички позиции в една компания. Това показва, че сте неориентиран.
- Съобразете се с времето за интервю на работодателя. Дори да сте още на старата си работа, трябва да направите усилие и да се появите в уречения ден и час.
- Не бива да се злослови за предходни работодатели. Каквито да са причините за напускане, можете да ги опишете без злоба и лични нападки.
[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/16053 ... rabota.jpg[/img]
Ходенето на интервю за работа изглежда като разрешаване на сложна загадка с няколко нива, за която трябва да се подготвяме сериозно в продължение на години. Съвети за намиране на работа има всякакви. Как да се облечем, как да приготвим CV, как точно да оформим мотивационното писмо и всичко изглежда така, сякаш ако направиш и една грешна стъпка, всичко ще се срути. Сякаш интервюиращият не търси човек за работа, а търси някой, който си е написал CV-то по точно определени правила. А освен всичко, често съветите нямат нищо общо с реалността и по-скоро биха ви навредили, отколкото да ви помогнат да си намерите работа.
Допитахме се до специалиста Човешки ресурси в Нетинфо – компанията, която е собственик на Edna.bg, както и на още много от най-обичаните български сайтове (abv.bg, vbox7, sinoptik.bg, vesti.bg). Тя ни разказа кои от елементите по кандидатстване за работа са наистина важни – кои не. Или иначе казано, разби най-популярните митове и потвърди истините. Ето ги.
Митове:
- Снимката е дискриминиращ фактор.
Не е, защото тя помага да се запомни кандидата. Макар че не е професионално да ви отхвърлят заради снимка, постарайте се да си направите приветлива снимка, която да прикачите към документите си.
- Важно е документите да са оформени добре.
Важно е, разбира се, но е важно и какво пише. Автобиографията трябва да е кратка, но информативна, без излишни подробности. Нито да е от 5 реда, нито от 5 страници. От самосебе си се разбира, че трябва да е грамотно написана. Иначе каквото и да сте написали вътре, какъвто и опит да имате, няма да е от полза, ако е пълна с грешки.
- Не се вписва опит, който не се отнася до позицията.
Всъщност е по-добре човек, ако е в началото на кариерата си, да покаже, че е бил активен. Всяка работа по време на студенството е хубаво да се посочи, независимо каква е била. Ако посочите само образованието си, ще изглежда така, сякаш сте лежали на гърба на родителите си и нямате никакъв практически опит в работна среда. Ако кандидатствате за мениджърска позиция, можете да си позволите да съкратите маловажните детайли.
- Не говори добре за теб, ако често си сменял професионалните си сфери.
Това не винаги е задължително вярно. Понякога обстоятелствата налагат човек да работи различни неща, без значение дали като цяло е лоялен към работодателите си или не. От друга страна различните сфери на работа дават разнообразен опит на кандидата, което понякога може да е предимство.
- Трябва да се представиш добре на интервюто.
Да се държиш така, както повеляват съветите, да внимаваш как си кръстосваш краката, накъде гледаш и изобщо – да се опитваш да играеш театър и да се показваш такъв, какъвто не си. Това е най-голямата грешка. Човек трябва да е открит, честен и да не увърта на зададените въпроси. Лъжата винаги се усеща.
- Не поставяйте прекалено високи условия на интервюто.
Нормално е да имате условия, но ако са наистина фактор за започването на работа, напишете ги в CV-то. Като цяло, изисквания могат да поставят само кандидати за високи мениджърски позиции.
Истини:
- Облеклото наистина е важно. Тук няма две мнения. По дрехите посрещат. Бъдете чисти, спретнати и съобразете дрехите си с мястото, на което кандидатствате. Ако започнете работа, ще представяте не само себе си, но и компанията, така че „аз съм си такъв“ в случая не е правилен начин на мислене. Оставете спортните дрехи, суичърите и кожените якета за свободното си време.
- Трябва да се запознаете с компанията, в която кандидатствате. Направете предварително проучване за фирмата, позицията, задълженията ви. Така ще решите сами за себе си дали искате да работите там.
- Предоставяне на препоръки от предишен работодател – те в България не се използват и не се взимат предвид при решение и избор на кандидат.
- Препоръките се взимат предвид, когато са дадени от настоящ служител на новата компания. Това не означава „връзкарство“, а гарантиране за новия човек от страна на някой, който вече се е доказал във фирмата.
- Важно е да е спазват сроковете в комуникацията с работодателя. Ако не получите обаждане, явно не сте попаднали в списъка с избрани кандидати за работа, които ще отидат на следващо интервю.
- Не е правилно да кандидатствате за всички позиции в една компания. Това показва, че сте неориентиран.
- Съобразете се с времето за интервю на работодателя. Дори да сте още на старата си работа, трябва да направите усилие и да се появите в уречения ден и час.
- Не бива да се злослови за предходни работодатели. Каквито да са причините за напускане, можете да ги опишете без злоба и лични нападки.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм