Здравейте, мецанки-сладуранки!
Аз на Нова година бях на тинейджърски купон у дома. Ани отиде с баща си при неговите родители за Нова година, а Вили покани у дома няколко свои приятели. Не мога да кажа,че съм приятно изненадана от приятелите й, защото не съм изненадана въобще, но те са прекрасни млади хора с ценности и интереси. Това беше най-хубавата Нова година от много време насам, чуствах се толкова хубаво и толкова на мястото си, че чак е нереално.
Липсваше ми Ани, но си давам сметка, че ако тя беше с нас, щеше да се опитва да стане център на компанията, младежите вероятно нямаше да искат и аз щях да се опитвам да се занимавам основно с нея, за да я държа малко по-встрани. Това щеше да поражда напрежение и някои неща от празника щяха да са по-нервни. Днес я чух и се оказа, че е болна. Не се учудвам и не мисля, че е драма, тя е подложена на емоционално напрежение там, защото тези хора, уж големи и уж отговорни, не се сещат, че някои неща влияят зле на едно дете. Като например да го отрязваш, ако случайно спомене "мама" в разговора, с думите "нас това вече не ни интересува". Е, да си се интересуват вече само от Златка (новата жена) щом искат, нямам нищо против. Просто ме е яд, че ми тормозят детето, без дори да виждат, че го правят, съсредоточени само в собственото си разбиране и "правота". Както и да е, тя ще си дойде на 3-ти и тук ще оздравее.
За празника исках да ви разкажа - младежта дойде, донесоха храна и напитки, подредиха масата много красиво и с вкус, нямаше алкохолни "изпълнения" (осем човека изпихме малко над литър вино и едно шампанско за цялата вечер), играхме на много забавни игри, смяхме се почти непрекъснато, беше едновременно много весело и много кротко. Вероятно по-скоро не толкова кротко, колкото спокойно и културно. Тези деца, дори да пускат някои по-пиперливи коментари или нещо по-пикантно (а те го правят), носят в себе си някаква култура и нищо не изглежда вулгарно, а само дружеско и закачливо. Аз бях уморена и към 1:30 -2 ч. си легнах. Малко бяхме в недостиг на легла, защото Христоско взе матрака от спалнята (аз му казах, че ако не го вземе, аз така или иначе ще го изхвъря и ще си купя нов), а новият още не е дошъл, та осем човека трябваше някак да се съберем на двете легла на децата и един разтегателен диван. Буквално се чудех как ще стане, но сладурите, които ми бяха на гости, просто ми казаха, че мога да си лягам спокойно и да не ги мисля. На сутринта се събудих с Вили на леглото до мен, други двама бяха на другото легло, а четирима са се поизмъчили на дивана, но това е положението. Не беше кой знае какъв проблем, де.

Децата бяха прибрали всичко в хладилника преди да си легнат. Сладури, казвам ви.
"Сутринта" продължи до следобеда, като Вили и приятелите й си обсъждаха нещата, които ги вълнуват - училището, учителите, съучениците, родителите... В един момент си дадох сметка, че те обсъждат пред мен и с мен отношенията си с родителите, с учителите и с възрастните въобще, но изобщо не се смущават от факта, че аз съм родител, преподавател и възрастен.

Бях си част от комапанията. Не такава част, че да ми се обадят и да ми кажат "Хайде да идем някъде", но такава част, която, ако се окаже на мястото, където са, спокойно може да присъства. Познавах ги от преди разбира се, но крайно бегло, просто като лица от обкръжението на Вили, но не се усещах и те не ме усещаха чужда. Хубво ми беше и все още е.
Вер, прекрасно усещане ми донесоха твоите новогодишни снимки! Буквално се усетих там, почти физически и изцяло емоционално.
Момичета, хубаво ми е... Просто ми е леко, спокойно и хубаво.
Чета днес десетки новогодишни статуси във фейсбук за новото начало и си мисля, че хората изобщо не разбират какво всъщност означава това. Пишат го, защото е модерно по Нова година да се мисли и говори за това, но го пишат наизуст, без да осъзнават смисъла. Новото начало за повечето хора е абстрактно, някакъв вид "понеделник", просто отново същия първи ден като всеки друг първи ден, в който всички отново се заемаме със същите неща, както досега, но с нови сили. Новото начало обаче не е това. Повярвайте ми, зная. Новото начало е да се заемеш с коренно различно, съвсем ново нещо, дори когато вече нямаш сили. Това е новото начало. И това му е хубавото.
