Ванче, няма за какво да се извиняваш!!!! Тъкмо за това го харесвам това място, защото тук всеки може да бъде себе си.. Когато се смее! Когато се радва! Когато тъгува! Когато плаче! Когато побеждава....... и когато е победен!!!Ванчето написа: След това се скарахме с половинката....Стана ми много тъпо, защото се случи заради някакви абсолютни глупости!.................................
И отгоре на всичко този глупав спор!!!Много се разстройх, разплаках се. Гого ме видя да плача и веднага помисли, че е станало нещо с баба. Опитах се да го успокоя, че няма нищо притеснително, облякох се и излязох навън да си поплача без да ме гледа детето...Час и половина седях на едно слъчево място, забила поглед в една точка и плачеща. Още ми е тъжно. Трудно ми е да се стегна. Ще взема да си сипя чаша червено винце, може пък да ми помогне да се отпусна малко. Няма значение, че най-вероятно ще си го пия сама...
Разбирам те за начина по който се чувстваш след скарването с мъжа ти.... И най-вече за това, че ти го разбираш и му влизаш в положението затова, че е изнервен от нещо си..... И въпреки това.... нали, мамка му, за това сме се събрали..... за да сме хора един към друг дори и когато нещо не ни е наред......?! Повярвай ми, много въпроси си задавам аз самата напоследък..... и отговори - НЯМАМ!..... Ще ми се да знам повече...., но разбирам, че ми предстои да откривам някакви неща...
Мога да ти кажа само "Наздраве!" - аз изпих повече вино, отколкото мога да понеса... тази вечер ми беше такава!!! Един ден просто ще разкажа.... Прегръщам те и ти казвам, че когато тази нощ, между будуването и съня, се зачудиш и зададеш поредните въпроси към звездите, няма да си сама!
