Здравейте, момичета! Добър ден, Фют!
От всички възможни варианти, които превъртях в главата си снощи, се оказа най-безболезненият. Благодаря за подкрепата!
Вчера бях на изпит, след който протоколите от изпита останаха у мен, а снощи се сетих за тях и... не ги намерих.

Изстинах, казвам ви! Протоколи за изпитани около 60 човека да се загубят изобщо не е шега, още повече, че резултатите от изпита не бяха отразени все още никъде другаде. Дори не ми се мисли какво можеше да стане...

Почти не спах, то се вижда и по часа, в който съм писала... Прехвърлих стотина пъти през главата си целия си маршрут за деня, стъпка по стъпка - излязох от кабинета на професорката, отидох до тоалетната, оставих си телефона за ремонт в един сервиз, прибрах се с толея... Нямах спомен докога съм била с протоколи и откога - не. Единственото, което помнех със сигурност, бе как вземам протоколите и как се прибирам без тях. Никакъв друг смислен спомен. Празно!
Тази сутрин отидох преди поредния изпит в кабинета си и заварих там колегата, който ме попита с усмивка: "Вчера да си се издънила нещо?" Оказа се, че ги е намерил, бяха в него. Идеше ми да го разцелувам!
Оказа се, че не съм ги взела.

По-точно аз съм ги взела, а после съм ги оставила на бюрото на професорката и... съм излязла от кабинета, а колегата също беше там. Не мога да повярвам, че не съм ги взела, как съм изключила в този момент дори не мога да си обясня.
