Амииии... ние преди малко се прибрахме.
Днес аз бях на работа, Вили - на училище, а Ани трябваше да остане у дома сама. Не е излизала навън, въпреки че денят беше прекрасен именно за игра - сравнително меко време, снежно, но с мек сняг и, което е изключителна радкост за Варна, без вятър. Не е излизала да играе, защото нямало с кого. Приятелите й не ги пуснали, за да не се простудят.

:128
Прибрах се от тренировка към 21:30 ч., ядох, пих чаша вино и... към 23 ч. сложихме гащеризоните и излязохме двете навън.
На улицата срещу нас вървеше човек и Ани ме попита дали не е пиян.
- Защо мислиш, че е пиян? - попитах на свой ред аз.
- Защото никой нормален не излиза толкова късно в снега - отговори Ани и после веднага добави - Освен ако не сме ние, де.
Рисувахме с пръст по снега върху колите, отидохме на площадката и се люляхме на люлките, пързаляхме се на пързалката, целехме се със сняг, играхме си с едно куче, изведено на разходка. Кучето беше още малко, на 9 месеца, порода самоед и толкова много му се играеше с децата на снега, че не разбрах как мина полунощ. Стопаните бяха жена и момиче, познато на Ани от училище.
Да, утре съм на работа. Да, Ани утре е на училище. Да, Вили също утре е на училище И какво от това? По-важното е, че навън има дълбок и пухкав сняг и няма никакъв вятър.
И вече много, много, МНОГО ми се спи...