Личен дневник Kleo

[Kleo]

[Kleo]

Никога вече тъжен - Стоян Георгиев



Кери Матисън в "Тъй нареченият мой живот" или ... Клеър Дейнс



Много ми харесва тази актриса, а на вас?

[Kleo]

14.05 22:19 - Раздялата

автор: liulina категория: Лични дневници в Блог.бг
прочетен: 106 коментари: 0 гласове: 4
последна промяна: 15.05 10:46

Скоро щеше да е. Той предчувстваше, че тя скоро ще му каже. Не знаеше кога точно ще го направи, но вече имаше представа от това, което предстоеше. Чувствата им с времето се промениха, виждаше се, че не се задълбочават и, че взаимоотношенията им буксуват на едно имагинерно ниво, където всичко беше измислено. Тя в началото имаше някаква представа за него, която той не покри с времето. Знаеше, че няма да покрие нейните идеалистични представи, но поне се надяваше да оцени онова, което е в действителност. Обаче си личеше, че тя е все по-разочарована и по-разочарована. Държеше се хладно, започна да се крие в себе си. Вече не споделяше нито тревогите си, нито мечтите си, вече не казваше ние, това и това, просто вече нищо не казваше. Двамата работеха на различни места, имаха различни интереси и до преди година една единствена допирателна точка, любовта. Сега, когато и тази точка вече беше само остатъчна привързаност сякаш нищо не ги свързваше. Той я беше приел такава каквато е и още от самото начало я виждаше с всичките и недостатъци и предимства. Харесваше меката и кожа, топлите и бадемови очи и усмивката, която озаряваше очите и. Той нямаше големи очаквания като нея, искаше просто топлина и отношение, което в началото получаваше максимално и беше щастлив. Сега обаче нещата се променяха, бързо и необратимо, защото явно не правеше онова, което на нея и се искаше той да прави и тя един ден открито му каза, че е много скучен човек. Той се прибираше от работа с автобуса. Имаше книжка, но не беше карал кола от десет години. Нямаше собствен автомобил, жилището му беше подарък от родителите му. Той не го беше ремонтирал от както го имаше. Беше бавен и последователен, предсказуем и не блестеше с особен интелект. Работеше като технолог в един цех за производство на хранителни стоки. Работата му беше прецизна и отговорна. Храната трябваше да отговаря на всички съществуващи стандарти. Тя пък изобщо нямаше представа от тези неща, работеше като учителка в една детска градина. Постоянно му натякваше, че не и обръща достатъчно внимание, че не я изненадва, че не я разбира. Той пък искаше само да се гушнат и да се любят, после да поспят прегърнати, не искаше много. Не бързаше, щом слезе от автобуса се запъти към близката бакалия за да купи салата и сирене. Тя сигурно беше сготвила, но не беше толкова сигурен, че го е направила, купи и хляб. От както беше тръгнал от работа три пъти и звъня по телефона за да я пита какво да напазарува, но тя не му вдигаше. Много бавно се качи по стълбите и отвори плахо вратата, което беше нетипично поведение от негова страна, но нямаше време да анализира поведението си в момента.Нея я нямаше, на масата в кухнята имаше бележка „Не ме чакай, няма да се върна. Всичко между нас отдавна приключи!“ .Очакваше скандали и раздяла с гръм и трясък, а получи просто една бележка на масата. Почувства се обиден, но нямаше какво да направи, махна с ръка, направи си салата изпи две ракии с нея и после легна и заспа.

[Kleo]

След малко отивам на църква. Неделна литургия с песнопение по случай 24 май. В Банско. Вълнуващо и омиротворено ми е. Едновременно. Имам нужда. Да запаля свещи. И да благодаря. И да се помоля. Да нарека имена, да им чете попът за здраве и спасение. Духовно е някак. Тихо и спокойно, планинско, по-близо до Бога горе. Дори ще ида с една жена на 67 години, съседка ни е в кооперацията, зодия Рак. Хри още спи. Аз станах рано, изкъпах се и вече пия кафе на тераската, чета и пиша във форума, и се настройвам религиозно. Вярвам!

[Kleo]

25 май 2021 година
25 години от абитуриентския ми бал
25 години, откакто не съм ученичка и дете ... ... ... и още нещо от мен:



Любими мои 2 снимки! Датират от 28 май 2014 година. Бях щастлива и слабичка тогава

[Kleo]

Жива съм. Радвам се Вълнувам се, защото:

* Утре, 29 май, събота, ще празнувам хубави неща с хубави хора! Първо съм на погача у колежка. Бебенце на 40 дни. Ще съм орисница с двама живи родители. После ще се виждам с колеги състуденти от университета по случай 20 години от дипломирането ни, а са 25 години от запознанството ни. В бар Singles. ... Прекрасно, нали?

* На 31 май отново две готини неща 18-годишнина от сватбата ми и събитие на Центъра, където работя, в Южния парк. Каня ви сърдечно! 30 и 31 май, щанд на ЦСРИ Светлина за незрящи и слабо виждащи лица. Ще даваме от нашите специални брошури, за 10 години от създаването му.

* 1 юни ... него винаги си го празнувам, заради Детето в мен и заради моето си детенце

* 5 юни - нова среща, на открито този път. Отново със състуденти психолози които желаят сред природата, а не в бар. Аз пък искам да се видя и с тях

* 12 юни - среща със съучениците ми от френската гимназия, в същия бар, защото управител се оказа един мой съученик точно и затова ще бъдем с преференции с тях пък навършихме 25 години от абитуриентския бал и 30 години от познанството ни! ... спомени, спомени... и малко носталгия...

* Междувременно - хороскопи - и още една важна за мен годишнина вчера станаха точно 5 години, откакто създадох астро-страничката си във Фейсбук По случая промоция отстъпка в цените до 31 май

[Kleo]

Мила Иванова Блогър

[Kleo]

Има мъка, траур, гняв и печал в мен... Тъжно ми е. И страшно. Разбрах преди дни за лична и семейна трагедия, сполетяла едно семейство, от което аз познавам жената, а Алекс - синът, Бог да го прости

Страдам, защото се касае за самоубийство на 17-годишно момче Починалият е от гимназията на Алекс и сега трябваше да завърши 11. клас. Но уви, завинаги ще остане на крехките младежки 17. С Алекс са били близки познати, не чак приятели, но въпросното момче е било близък на съученичка на Алекс от неговия клас. Покрусата е голяма и цари в цялата гимназия. Майката на починалото дете е моя колежка от следването ми Психология , от години има своя психотерапевтична практика, тоест работи като психоложка, а това й беше единствено дете Познавам жената лично, готин човек, мил и добър.... призван да помага, да подкрепя.... а синът й да сложи край на живота си, да съумее в този безумен план... представям си, НЕ!, не си представям какво й е в момента на нея... не мога, не искам... 30 май е станало самоубийството, на 5 юни трябваше отново да се видим колеги от психологията, но отложихме за по-натам от уважение към мъката й.

[Kleo]

[Kleo]

Написах си едно нещо - лична изповед - утре ще я постна тук.
За това какво става с човек, току-що измъкнал се от депресия.

[Kleo]

Хубавото все пак на депресията е, че като отмине и отшуми, у човека се завръщат успешно:

* паметта и интелектът;
* концентрацията на вниманието;
* жизненият тонус, живецът в очите;

* апетитът за храна, секс, сън;
* ищахът за живот и радостите като цяло;
* доброто настроение;

* доброто самочувствие;
* мотивацията за работа и успехи;
* желанието за общуване, за срещи с други хора;

* вярата, високите вибрации, смисълът и значението;
* естетическият вкус;
* насладата от хобита, от природата, от любими дейности;

* оптимизмът, положителната нагласа, грижата за себе си и за околните;
* чувството, че си си ти самият, че си се завърнал с личността, ума и душата си;
* усещането за Любов в сърцето!!! ... вече не ти е равно и безразлично, тягостно и безрадостно... духът е като прероден, като изкъпан, като целунат от Бога.

БЛАГОДАРЯ за това, че и този път изплувах, оцелях, измъкнах се, оживях, справих се
I survived again