Личен дневник Kleo

[Kleo]

https://www.pinterest.com/search/pins/? ... mplete%7C4 - Червени Сватбени Рокли

Правата на хората в България по Възраст

[Kleo]

Толкова ми е РАЗЛИЧЕН животът!
Ама коренно различен, различен, различен!!!
Вчера станаха точно 4 месеца, откакто живея заедно с Есмо.
И за първи път Алекс, заедно с гаджето си, дойде да види къде точно живея вече.
Получи се весела и споделена вечер! Пици и бира. Игра с джойстици, футболен мач от ТВ екран.
Смях, разговори и глъчка... оживи ми се домът. Щастлива съм!!!
Толкова много ми липсва момчето ми през седмицата. Снощи беше екстра.

[Kleo]

Хоопонопоно

Видео за гледане

[Kleo]

Взимам си го от ФБ. Преди час го написах. Така боли!

Светът наистина замира във сиво… застива в черно-бели тонове.
В сърцето се загнездва тежка буца… и всичко става тихо, много тихо.
Как да се сбогуваш с радостта?
Как да го направиш точно във деня, отреден за празнично веселие?!
Как да кажеш “Сбогом!” на Приятел?
Тя самата беше светлина и Слънце!
Неслучайно име - Мария!!!
С неслучаен прякор - Русо Сияние…
Прости ме, приятелко. Прости ме.
Така ще ми липсваш…
Смехът, театрите, купонът…
Разговорите, разходките…
Не ми се вярва, мила!!!
Там да гушнеш баба си Мария.
Потърси Цецо и Сашо,
да те посрещнат, чу ли?
Иди с Галя на Небесно парти и танцувайте двете! Моля те…
Обичах те. Знаеше го. Поне от това не тежи на душата.
Почивай в мир ще напиша сега и ще млъкна.
Но на теб по ти приляга друго да кажа:
Да е волен Духът ти,
да е свободна Душата ти,
да се рееш сред Ангели,
да усещаш Любов и Радост,
момиче!
Завинаги останало едва на 40.
Бог да те прости, Mariya Kircheva!

[Kleo]

В любовния триъгълник всички ъгли са остри - за един от най-големите холивудски скандали на всички времена

[Kleo]

Предстоящата Коледа ме настройва на вълна МЕЧТАТА ми, а именно:

[Kleo]

"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Когато Любовта следва Интуицията - ЦЪК!

[Kleo]

Откъде ли е това момиче?



Къдравелка. Хубава! И аз съм се правила на къдрици, водопад, ех!



Разкошни кехлибарени очи. Гримирани, женски.



В някои случаи, когато жената е бременна в последните седмици и дни от бременността, могат да се видят ясно крачетата на бебето, опрени от вътрешната страна на корема! Тази изумителна гледка е в състояние да разтопи сърцето на всеки, който има възможността да я зърне! - оттук - източник - цък: интересни факти за бременността

[Kleo]

Малка история за Анастасия (и гюзлеми)



Гергана Янчева, в Малкият принц, източник - Жената днес



... ... ... Както често става в такива случаи, малко след смъртта му къщата бе продадена, защото нямаше кой да се грижи за нея. Все още не бях кой знае колко голяма, но изпитвах огромна мъка и гняв, виждах, че и майка, и баба изпитват същото. Тогава казах, че някой ден ще ида там и ще си я откупя отново от ония хора, които може и да са англичани, може и да не са, но със сигурност не знаят, че горе в салончето можеш да се изкъпеш най-спокойно. После разбрах, че вещите и сградите нямат абсолютно никаква стойност.

Разбрах, че тайната на варената царевица не е в казана, който сигурно е отишъл по дяволите след нас, а в смешните истории, които баба разказва, докато я чисти и после, като соли. Когато на мен самата се наложи да изоставя дом, разбрах, че там мога да оставя всичко, от кристалните полилеи до мокета, който избирах с дни, за щастие, дори да искам, там не мога да оставя умението си да точа.

Днес в Ботево „нашата” къща стои. Там на широкото, хубава и спретната, явно добре гледана. Вече не знам дали си я искам обратно, не искам нечия чужда, но топлоизолираща дограма – имахме халища, не искам гермя, в която няма царевица.

Аз точа гюзлеми за собствената си дъщеря, това, ако не е късмет…

И притежаваме цялото село в сърцата си, плюс две снимки върху паметна плоча. Имаме го такова, каквото е било, когато съм се раждала и новината намерила Карастояновите в ечемика.

Останалото е човешка история, без много драма и разточителни вечери, просто хлебно тесто без мая, което се точи на тънки като коприна кори, мажеш с олио, навиваш на руло, събираш на „охлюв”, точиш отново, трошиш сирене, сгъваш на плик и „похлопваш” с пръсти. Печеш на сач, а ако нямаш – си представяш. Но ние имаме. Майка ми пази точилката, паралията и закачалката с пиленца и черешки.

Имаме всичко.

Освен рецепта за гюзлеми, понеже такава не съществува. Има начин, просто начин, едно от нещата, които знаеш как се правят, без да знаеш откъде.



П.П. Забележката моя - това горното е само откъс от целия текст - но целият си заслужава да бъде прочетен

[Kleo]

Просто си го напомням това горното!

[Kleo]