Че добре се справяш, Десита. Може да се каже, че си готоваKleo написа:9 от 10 документа за кандидатстването в конкурса са ми готови. Срокът за подаването им ми е 29 юни, петък.

Аз тия дни, провокирана от учителстването (за тези, които не са прочели - втора седмица водя курсове за деца по уебдизайн в академията, където аз самата все още уча), правя някои доста кардинални изводи или заключения..... или - поне разбирам (донякъде) някои неща, които иначе недоумявах.
- Да си учител не е за всеки. ТОВА Е СИГУРНО!!!! Изискват се много повече човешки и личности качества, отколкото всичко останало.
- Винаги съм изпитвала уважение към професията учител, но към днешна дата клоня към преклонение. Да, не е прекалено помпозно..... преклонение към тези мои учители, които са ме "белязали" завинаги, останали са в мен и са ми дали, защото.... да успееш да стигнеш до децата, да ги организираш, увлечеш и накрая да ги научиш...... когато в стаята ти има 26-30 човека е въпрос на призвание, желание, усет, възможност, такт и много други неща, които идват с опита. И не на последно място - да не се откажеш да вършиш всичко това с години..... поклон пред учителите.
- Мъчно ми е за всички онези деца, чиито родители са просто отглеждащи ги възрастни. Онези, които им избират най-разнообразни допълнителни дейности извън училище само и само те самите да не се занимават с тях... Виждам или по-точно усещам по някакъв изумително неизвестен начин дълбоката тъга у тези деца, това, че се чувстват по някакъв начин отблъснати и прехвърлени на друг/друга... Те с поведението си са на двете крайности - едните се хилят като тикви в силно преекспонирана радост, а другите са тъжни и свити... и слава Богу, че има и други, защото творческото в часовете, в които аз преподавам, щеше тотално да се оттече....
- Няма такова нещо като това съвременните генерации деца да се били раждали едва ли не с висше образование, т.е. да били много по-умни от предишните поколения. Особено пък в сферата на ИТ. Това си е нашето родителско мото, с което оправдаваме безсилието си да откачим детето от компютъра или телефона..... Часовете, изкарани в гърмяне на виртуални злодеи или цъкане в чата не ти дават нищо друго (обено пък ИТ знания и способности) освен влошено зрение, изнервеност и безсъние.....