Оляляяяяя,
Цвети!!! 
И на мен ми е жестоко мъчно като гледам как растат децата. И това не идва от притеснението, че аз старея покрай тях! А от факта, че толкова много обичам настоящия си живот, че ..... не искам да свършва!!! Лично аз не съм човекът, който би ти честитил нещото, свързано с промяната при Райчето.

Защото моята първа менструация беше и първата ми много сериозна трагедия в живота. Все още си спомням този момент кристално ясно!!! И.... необяснимото изражение на лицето на майка - нещо като радост!!! Аз така и не разбрах кое му е радостното. Но поне помолих да не се разгласява.... Такъв ми е характерът и съм щастлива, че ... майка се съобрази с мене. Или, каквото и да е направила, аз не видях промяна в отношението на околните към мен!!!
Хей, казваш, че ремонтът приключва, а?!

Леле...... да знаеш, че няма да се разминеш без да покажеш поне малко снимки!!!

А дано това да стане час по-скоро!!!! И аз, подобно на теб, изкарах съботно-неделни дни близо до децата! И макар съботата да почна с невероятен скандал вкъщи, за който Коко повтаря втори ден, че съм била като подивяла

.... успявам да запазя хубавите моменти!!!
Тази сутрин и тя стартира ревливо-сълзливо от страна на Бела. Но след събота (тогава скандалът беше между мен и Коко) аз съм
категорична - и двете ми деца трябва да спрат да бъдат зависими от мен!!! Никой нищо не е направил нарочно, за да съществува тази зависимост. Но тя е факт! И не е в услуга на никой от нас тримата!!! Аз искам и
ЩЕ бъда изключително близко до тях във всеки един момент от живота им, но искам първо те да могат да разчитат на себе си; после да проявяват отговорност към себе си и околните; и след това - мама да "подпре" - ей така, както се казва, за разкош!
Деска, готино сте си изкарали в Благоевград!! И аз го харесвам този град, а фактът, че вече има магистрала дотам, е просто.... не знам.. дава ти една готина сигурност!
Сиренце написа:Навремето и аз бях същата

За несправедливост - чук по главата, дразни ме - с триъгълника пак по главата,...така де, няма да се губи време в приказки :lol: !
Аз пък влизах основно в словесни двубои

. Къде, защото много говорех (да, оттогава съм така :lol: ), къде и защото винаги бях детето на другарката Млеченкова, т.е. на учителка от училище...... и никой не смееше да ме закачи така или иначе.
Момичета, днес сме на театрО - ще гледаме постановката
"Спанак с картофи", а утре е РД на Коко!
