forum.metsababa.net

Ох, да се оплача и аз ... още треперя от сутрешната среща със съседката пред асансьора
Два апартамента сме на етажа, врата срещу врата ... тя сагата е дълга, но последните събития ... Държах пред вратата един голям плик, в който събираме хартия, САМО ХАРТИЯ! И намирам преди няколко дни бележка върху него " Моля, изнесете си боклука има хлебарки" ?!?!??!?!!?!?!??!?!
Мисля си кой може да е - или съседката, или жената, която чисти входа ... И звъня отсреща с намерение да се разберем, че това не е боклук, от който да се въдят хлебарки /а у нас нямаме между другото, да чукам на дърво/. Не се отваря веднага, минаха няколко минути, аз нещо се замотах пред вратата, след тези няколко минути си подава главата страхливо съседката /те по принцип се крият от разни полицаи, съдии, топлофикация и т.н., които звънят и на нас да ни питат за тях./ И - казвам й - да знаеш нещо за бележката "Да, тука не е боклучарник, изхвърли си го, има хлебарки". Обяснявам й, че това не е боклук и т.н. Все едно говоря на стената, продължава с някаква тирада да не би да съм искала тя да ми го изхвърля, да не би да съм искала контейнера да ми докара тука, тука не било боклучарник и вика ли вика .... Не чува какво й се казва ... Не помня псува ли тогава, но то си й е от речника, сигурно не е пропуснала ... И тресна вратата. Шах! Добре... така или иначе мислех да го сваляме в гаража или в мазето въпросния БОКЛУК ... Свалих го, мир да има. Колкото и да не мелиме заедно /да отбележа, че е по възрастна от нас 20-на години!/, врата срещу врата сме ...
Такааааа ... и днес сутринта изпращам Марти на училище и се връщам, качвам се с асансьора, отварям - тя пред мен с една запалена цигара, излиза някъде /не е за първи път да пушат в асаньора, той е малък и вътре става отврат/ И й казвам "И асансьора не е пушилня" - имайки предвид, че тя ми е направила забележка, че тук не е боклучарник. Тя "Кво?" " И асансьора не е пушилня!" ... Секундно мълчание от нейна страна и ... една яка юнашка псувня, поздрав към майка ми, няколко пъти ... Казвам й "А ти си дръж езика зад зъбите!" - "Ти па коя си ма, да ми казваш какво да правя" и си влезе в асансьора с поредните поздрави ... Не мога да се карам с хората, всичко ми се разтреперва в такива ситуации, не искам да се карам, не мога .... Венци беше вътре и скочи веднага, казвам му какво става ... Той отваря прозореца и като излиза тя от входа, нали е мъж все пак, добре я поздрави и той ... И така ... Той също не е от конфликтните хора, и той почна да се щура из вкъщи, и двамата се защурахме и просто нямаме думи, като онемели .... и все още си треперя ...
Ето, оплаках се пред вас. Моля, кажете ми, какво се прави в такива моменти... ако знаете де. Аз ли съм грешна, какво да направя? След като тя ми е направила забележка, не съвсем основателна според мен, аз грешка ли правя катой казах за пушенето в асансьора??? Как се живее с такива отношения между съседи? С никой друг от блока нямаме конфликти, точно със съседите до нас ли!?!
Мислех, че малко ще ми олекне като си споделя с вас /съжалявам, че точно такива неприятни неща/, но май не ми ...

Силвенце....., без думи съм. И съответно - без коментар!!! Съвет.. и даже идея какво можеш да направиш в тази ситуация!!! От това, което си ни описала, ми става ясно, че с тази жена НЕ МОЖЕ да се разговаря като възрастен с възрастен!!! Честно, мисля си, че на такива хора не можеш да въздействаш по никакъв друг начин освен да им внушиш страх от тебе!!! Но доколкото ви познавнам с Венци, това ще е невъзможно!!!

Разбирам много добре желанието ти да живееш нормално!! А нормалното понякога е нещо толкова обикновено като това да си кажеш със съседа "Добро утро!" с усмивка..... И т.н.

Разбирам те и за това, че трепериш от скандала. Аз съм същата!!! Не се изненадвай - мога и да давам вид на друга, но вътрешно МРАЗЯ да се карам и заяждам!!! Много ми е трудно и невъзможно. Винаги търся словесните двубои, ако ще се стига до ситуации като вашата!!! Но принципно целя да ги избягвам!!! Дори вчера ей така си премълчах.... макар много да исках да кажа на собственичката на едно куче, което редовно ме лае в парка, че е торба с лайна!!! И имах основание, защото този път тя го беше пуснала да лае и скача срещу кученцето на 1 съученичка на Бела, която го разхождаше заедно с още момиченце от техния клас!!! И .. си премълчах... а тя е точно торба с лайна!!! Написах го, защото искам да знаеш, че наистина те разбирам.

Аз лично бих си позволила другия път, който я видя с цигара в асансьора да я снимам с видео. Не че знам за какво може да служи това видео, но знам, че хората се стресират, когато са записани да правят нещо си.... Или пък - да обсъдите ситуацията на общо събрание във входа. Има механзими на ЗУЕС - закона за етажната собственост, чрез които тези съседи могат да получат официално предупреждение от общината. Въпросът е... дали можете да си позволите да тръгвате така на нож с тях..... и дали това няма да доведе до негативи за вас. Хората са доста отмъстистелни!!!!

Уф, ами нищо хубаво не ти казах... но поне съпреживях с тебе! Дано да си спряла да трепериш!

Силве, Силве, наистина не си те представям караща се, но напоследък е ужасно. Хората са меко казано озверели и вместо да потърсим реалните причини за това се караме с който ни е най-лесно, сиреч, някой слаб или поне изглеждащ слаб. Случката на Декс също е потвърждение за това. И аз се хващам все по-често, че си изкарвам нервите на пътя при шофиране и паля от четвърт както се казва, но наистина вече много не ми издържат нервите от външната обстановка, от хитреците, които все искат да прецакат всички, дори аз да не съм от прецаканите и така. Искаме правила, които да спазват другите, а ние ако може да се промъкнем въпреки тях. Не знам как да постигна спокойствието и да не обръщам внимание на такива неща. Винаги съм се дразнела от несправедливостите, но другите не го разбират по този начин, казват какво те засяга, а аз мисля, че всичко ни засяга, защото когато не реагираме поощряваме този вид постъпки и дори днес да не сме потърпевши, утре ще сме. Но когато съм една от 10-20 и повече започвам да се питам дали аз не съм кривата. Може би затова и не се чувствам добре напоследък, все повече са ситуациите, в които съм неразбрана и това ме тормози, задавам си въпроси, лутам се. От друга страна не искам да се променя, защото вярвам, че това е правилния начин. Напоследък все повече приятели ми казват много мислиш. И това не искам да се променя, нали това ни е различното от маймуните, цял живот се боря да науча хората около мен да мислят и изведнъж аз да спра.

С нищо не ти помогнах, но разбирам как се чувстваш. Лошото е, че този тип хора не разбират от добро, дори да се опитате да се разберете спокойно, надали ще искат да чуят доводите ви. А най-лошото е, че стават все повече, защото няма как подобни хора да възпитават нещо различно в децата си и за нашите деца ще става все по трудно да оцеляват в това общество. Затова трябва да се опитаме да променим нещата, но не виждам много желаещи. Явно трябва да страдаме и да се парим още много, докато узреем и осъзнаем, че не искаме това, което в момента имаме на всички нива.

Ех, момичета, съжалявам, че ви натоварих с негативни емоции. Но знам по-някакъв начин, че ме разбирате правилно в тази ситуация, макар да сме се събрали съвсем случайно по различен повод, имаме доста еднакви светоусещания за нещата наоколо ... за което много се радвам /има още ХОРА и ЧОВЕЦИ на света!/ и съм благодарна на Мецата
Не съм се много успокоила, то и какво ли хубаво да ми кажете в случая ... и аз искам с думи да се разберем, но да се разбереш с човек отсреща ... а когато ТО е недоразумение на човешката порода .... Аз и не искам някакви приятелски отношения с точно тези съседи /не заради възрастта им ... те са селски хитреци некви, пияници, криминални и т.н./, освен един обикновен поздрав, а не да се разминаване с ненавист едни към други ... Нали има един лаф "Убий простака с мълчание" ... е, мълчахме вече колко години, ма то толкова простак, чееее .... прави сте - няма как да се разбереш с него, то не разбира от нищо, гледа с един такъв сатанински поглед неразбиращо и ... псува ... това е...неговия вътрешен свят ...
Ние си имаме нашите си кръгове от приятели /слава богу!/ и тези въпросните въобще не се вписват в тях, няма и как да се впишат! Но си има едни елементарни човешки правила за отношенията между хората, които трябва да се спазват, колкото и да не ни е приятно ... иначе другото е зверилник ... Поправете ме, ако греша. И ДА, наистина хората са озверели и оскотели
Дотолкова, че чак, както и вие казвате, се чуди човек той ли е ненормален?!?

Кюлче Злато, миличка, ето от мен една голяма , после една приятелска и накрая едно послание за много

[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/21353 ... liubov.jpg[/img]

Продължавам да вярвам в доброто у хората и в Любовта. Независимо от всичко грозно, което понякога ни заобикаля и ни се случва. Независимо какъв е въпросът, отговорът е любовта. Радвам се, че писа. Толкова развълнуван пост отдавна не бях чела от теб... Дано ти е олекнало все пак поне малко. И у мен бушуваха едни емоции преди две вЕчери, мислех, че съм над едни неща, а се оказа, че изпитах много тъга и яд... Така че - хора сме, нормално е понякога да се загубим и в негативни емоции.

Десииии
Много точно го каза - тъга и яд, много тъга и страшен яд ... Незнам ти от какво си се почувствала така, кажи си ако искаш, но казано така от теб важи в пълна сила и за мен!

Ще си кажа, защо не?

Декември миналата година си купихме на изплащане таблет. Много го обичам! Виждали сте го... със син мек калъф. Много си го пазех, но... преди две вЕчери, както го бях взела в ръка и бях тръгнала да го зареждам, Алекс ми препречи пътя и рязко силно ме бутна с едната си ръка /точно в този момент беше решил да се поразкърши с няколко мАха на ръцете си/. Съответно аз изтървах таблета и той се засили точно в металната част на табуретката. И цялата му горна част се счупи!

Странното е, че уж знам, че това все пак е само вещ. Макар и любима, но вещ. Не е човек. Няма пострадали. И т.н. И все пак първо избухнах в неконтролируем гняв, после ми стана толкова тъжно и мъчно, че се затворих в банята за 5 минути и се наплаках. Трябваше да преработвам много чувства, но основните бяха наистина яд и болка. Не вярвах, че загубата на предмет може да предизвика такива емоции у мен. Винаги съм си мислела, че някак съм над подобни неща. Оказа се, че греша обаче и че ме чака още работа върху мен самата. Това е.

П.П. Остават ми още два месеца да го изплащам пустия му таблет. Тъкмо си мислех, че съвсем скоро съвсем официално ще си е вече напълно наш. А той вече не работи. Или ще трябва скъп ремонт, или направо да купуваме друг. Засега няма да правим нищо. Прибрах го в един шкаф и гледам да не мисля повече за него.

Така че, Силве, отново те прегръщам силно и сърдечно, РАЗБИРАМ КАКВО ТИ Е и КАК СЕ ЧУВСТВАШ

Привет, мецанки,

Прочетох последните неща, които сте писали и не мога да не се включа в темата.
Мисля, че ето точно това изречение описва хората, които се държат зле

Ql4e ZLAto написа: и ... псува ... това е...неговия вътрешен свят ...

Аз мисля, че хората, които се държат зле с другите, не го правят умишлено с цел да те ядосат...то им идва отвътре, защото те са целите изпълнени със страхо и гняв и единственото отношение, което могат да покажат е точно такова, каквото им е вътрешното състояние.... и когато тези хора се държат зле и успеят да ядосат човека от среща - те са доволни, защото и на другия му е зле и кофти и попада в неговата ситуация, в негоявия свят. И те се хранят от това - като едни истински енергийни вампири. Според мен едиснтвения начин да се противопоставиш на такова отношение е само и едиснтвено с добро и да не позволяваш този човек да има такова огромно влияние върху емоциите. Но това е едно от най-трудните неща.
Аз те разбирам Силве - че си се ядосала и ти е неприятно и че тази госпожа те прави на луда калинка като прави забележки, пък от своя страна тя си прави каквото иска. Нормална човешка рекация. Дано при следващ сблъска с подобен човек да успееш да се съхраниш и да не се ядосваш толкова много.

Аз имам също един съсед, който от време на време откача и крещи и вика и не те чува какво му говориш. Обаче ние винаги сме се отнасяли с него нормално т.е. не му крещим, опитва ме се да му обясним, винаги поздравяваме, винаги подхождам с разбиране и знаете ли какво - ами аз с течение на годините разбрах защо така се държи. Той не е лош човек, просто има проблеми със семейството си и това явно му тежи. И от едно известно време на сам той вече към нас е много мил и приветлив и няма вече такива изблици на гняв и ярост както преди.

Дани

danid написа:И това не искам да се променя, нали това ни е различното от маймуните, цял живот се боря да науча хората около мен да мислят и изведнъж аз да спра.

Не е нужно да спреш да мислиш, важното е какви са мислите в главата ти.. не ти харесват нещата в държавата, в обществото - мисля, че тук всички сме единодушни по този въпрос - на никой не му допада да гледа как всичко се руши. Но според мен, всеки един от нас има възможност да направи каквото може за да се променят нещата. Аз лично го правя, искам да се променят нещата, искам да живеем по-спокойно. Това до някъде зависи и от нас, разбира се няма как човек сам да направи света едно по-добро място за живеене и да преобърне всичко, но пък има възможност да направи своя свят едно по-добро място за живеене. Как? Тук сигурно вече ще ми скочите на бой от толкова много философстване Според мен всеки сам трябва да намери начина, способа, нещата, които да му помогнат в това да живее по-спокоен и щастлив живот, дори и в България, където и да било. Не държавата е виновна за това, че ние може да не се чувстваме щастливи или спокойни или здрави или имаме проблеми. Защото ако е така, сменяме държавата и всичко би трябвало да се оправи, ама и това няма да помогне.

Аз също не обичам да се карам с хората, дори и когато те не са прави. Просто моята концепция е да се отнеса с добро и спокойствие и да не допускам човек от среща да си излее лайната отгоре ми. И в много ситуации успявам. И честно казано на мен ми е по-добре, но понеже другия човек не е успял да ме засипе с лайната си, това го кара да се чувства още по-зле, защото цялата тази лошотия го застига като с бумеранг.
Не бива и да подтискаме емоциите си и по този начин да позволяваме на някой да ни тъпче, човек трябва да си изкаже всичко, когато дойде момента и после да го пусне, да не го взима вътрешно, защото това до нищо хубаво не може да доведе, ще ти скапе настроението, деня, а може и повече дни, а това заради някой си просто не си заслужава.

Дани, аз прилагам една много интересна техника като шофирам (скоро от Надя я чух) - като си сама в колата да си пуснеш хубава музика и да си пееш с цяло гърло, колкото искаш, да си усилиш музиката. Честно казано много яко чувство създава, щастлие и спокойствие, независимо от обстановката по пътя, независимо че около теб е пълно с изнервени човеци, които пибиткат и искат да се наврат пред теб и ти отнемат предимството. Майната им, да се оправят.
Важното е ние какви хора сме и как си учим децата...

Декс и твоята ситуация с този сисадмин е подобна ситуация като при Силвето - някой си поради някакви си причини се ядосва на нещо си и излива цялата си помия отгоре ти с цел да му стане по-леко на него на душата....но в крайна сметка единственото което става е всеки да се натовари от ситуацията. Лошотията ходи похората...но нито си идиот, нито си нещо друго освен обикновен човек, ползващ интернет и като всеки нормален човек си подложена на атаки от всякъде и никой не е застрахован срещу вируси, ама никой...и като компа ти е повален от вирус какво? ще се умира ли? Баси...нали за това му плащат на този човечец - да се грижи за сървъри и компютри да са защитени на макс и да не се допуска срив и много точно Чери го е описала...това му е работата...но не друго си е да седиш и да си правиш каквото си искаш и да получаваш просто едни пари...а когато трябва да се работи - псува - еми аман от консуматори...при такова мислене (а мисля, че това е масово в хората) няма как да се оправим, просто няма как...
Нормално е да се натовариш от ситуацията и да се чувстваш толкова изтощена, че на следващата вечер да искаш в 9 да си легнеш.

dexter написа: Но не му мълчах - не е намерил кого да нарича "идиот"! Д

Правилно!

Цвети, не знам да ти честитя ли ситуацията с Райчето или не хубаво е че е дошло, в крайна сметка това показва, че детето се развива нормално и всичко е наред. От друга страна, аз лично не го намирам за голямо щастие, защото изхождам от личните си изживявания. Моят още от началото беше болезнен и ми беше ужасно гадно и дискомфортно по време на тези дни....голяма радост няма що...но да това е нов период в живота й, защото не само показва, че расте и се развива физически, а защото вече са започнали с пълна сила да действат хормоните, а както знаем, те ни карат да имаме най-различни настроения всеки ден, че и по няколко пъти на ден Дано да няма грижи с тези няколко дни месечно и да се чувства добре.
Аз лично нямам спомен това да е било голямо събитие вкъщи, когато на мен ми дойде. Просто поредното нещо, което се случва в живота...дойде ми, казах на майка ми и тя ми показа къде стоят превръзките. Толкова. Знаех за цикъл, за бременност и за всичко, защото вече в училището в Лондон ни бяха водили часове по тази тема и всичко ни бяха разяснили, така че за мен не беше никаква изненада когато дойде, в смисъл като нещо необичайно и незнайно.
По-проблематично ми беше с гърдите, защото ме боляха многооооо докато пораснаха и този период си го спомням много по-ярко.

Аз съм добре в цялостност... периода е как да кажа, леко труден за мен, защото отвсякъде някакви болести и притеснения се засилват и се надявам по-скоро всички близки да се преборят. Съответно нямам много муза за творене, но пък гледам да запазя някакво спокойствие вътрешно. Заела съм се с разчистване вкъщи и в офиса и като махна голяма част от боклуците, някак си по-леко ми става и на мен самата. Искам определено много искам да си освободя пространството от всякакви тъпотии, които са в него - било то материални и нематериални - най-вече мисли, защото често се опитват да ме налазват някакви негативни мисли, а искам да поема по пътя на това да се чувствам уверена и сигурна в собствените си сили и възможности, но често хващам как ми става криво от някакви ежедневни дребни неща и искам да ги променя, защото те играят ролята на спънки в живота ми. А той е хубав, независимо от нюансите, които ежедневието ни предлага.

Явно имах нужда д апофилософствам. Радвам се, че имах тази възможност тук да го направя, продиктувана от нещата, които вие написахте. Надявам се, денят ви да е хубав!

Елиии Именно с добро опитваме и ние, нооо ... няма особен резултат. Тази същата особа ни е чупила съндъчетата ни с цветя пред вратата ... а години след това ме е молила да й поливам нейните пред вратата, докато си е на село цяло лято ... Вие какво му викате на това?!? Аз му викам дебилщина, дебелокожие, безмозъчност ... ... Не че и аз, с всичкия си наличен акъл, не ги поливах ... поливах ги, и какво от това?!? Но стига вече за това, достатъчно време й отделих, пък и отнех от вашето
Ако знаете пък как ви завиждам на лекотата с която "праскате" едни дълги, дълги постове ... Повечето от вас знаят, че на мен това ми е проблем - писането. Та сутрешните ми излияния в писмен вид ... чак се чудя на себе си, но явно в афектирано състояние мога да напиша някой ред в повече ... макар и пообъркано
Дес, както и сама си писала ... един таблет е това... наистина не си заслужава чак такива чувства ... макар че никой не е застрахован от подобни изблици за подобни вещи ...

Kleo написа:Странното е, че уж знам, че това все пак е само вещ. Макар и любима, но вещ. Не е човек. Няма пострадали.

Хубавото, Деси, на тези емоции е, че бързо преминават. Надявам се да не тъгуваш дълго за таблета . И мен ме е яд така даже като си счупя любима чаша, обаче ми минава за няма и ден . За една ми беше толкова криво когато Яна й отчупи едно парче, че си я залепих с лепило . И пак си я ползвам, нищо, че е леко нащърбена. Подарък ми е от приятелката ми когато заминаваше за Англия преди 16 години - има си история, не мога с лека ръка да я захвърля на боклука...

Мецанки, щастлива съм да ви съобщя, че вчера се роди здрава и благословена моята внучка! А днес дъщеря ми има рожден ден! Леля Роси става на 10 години! Малка почерпчица от сърце! Обичам ви!
[img]http://s18.postimg.org/ndcrwcx8l/563300_475120039265355_325413277_n.jpg[/img]