
Разбира се, утрото е по-мъдро от вечерта. Днес нещата не ми изглеждат толкова черни и сиви, както вчера.
Просто имах нужда да се излея снощи и затова не се поколебах да напиша всичко, което ми тежи, и то в детайли.
Имаше определено терапевтичен ефект върху мен.
Помрънках си и ми мина. Явно съм си такава... Затова и писах тук, да не скапвам нечие друго настроение.
Благодаря ти за поста и за песента!!!

Успокояващо и затрогващо е да знаеш дълбоко в себе си, че на света има някой, който го е грижа за теб
