Личен дневник Kleo

[Kleo]

Днес сестра ми става на 33.
Щастливо ми е за нея.
Много си я обичам.

След 15 дни Алекс ми навършва 11.
Щастливо ми е за него.
Много си го обичам.

Тя си е харесала подаръка от нас.
Дезодорант, парфюм и душ-гел /B.U. wild, жълто-оранжева опаковка/.
Сега остава и Алекс да си хареса подаръка, както и да му организираме готин РД.

[Kleo]

[img]http://media.metacast.eu/pictures/08_20 ... M-5381.jpg[/img]

Днес баба ми от Варна трябваше да навърши 81 години, ако беше жива...

Скъпа бабо, дано душата ти е волна и щастлива там, където е сега

[Kleo]

Лилаво ми е.
Даже теменужено...
Вечер е. Почивна. Хубава!
Сама съм. Чувствам се красива.
Чета и пиша. После мисля и осмислям...
Да мечтая ми остана време.
Палачинките ухаят.
Ветрецът шепне и нашепва...
Вслушах се. Разбрах.
Лято е. Но вече късно, зряло.
Като тялото ми. Горещо, бяло.
Душата трепне. Волна е...
Сърцето тупка. Щуро е...
С предвкусване на празник! Иде!!!
Момчето пораснало е.
Все по-далеч от "мама"...
И все пак, все пак...
в мига преди да заспи,
точно като е най-отпуснат и блажен,
тогава... забравя,
че вече е голям и... се сгушва.
Обичам тези моменти. На гушкане.
На приютената му главичка близо до моята.
На дълбокото му дишане.
На протегнатата ръчичка за "лека нощ".
На целувката по бузката, пак и отново.
На чашата вода преди сън.
На разговори със сина ми.
Още съм важна за него! Още!
И разходката днес... бяхме доволни и двамата.
Беше чудесно!
Обичам го това мое дете! Обичам го.
След дни броени навършва 11.
Пренасям се във мойте "единайсет"...
Разбирам го. И не съвсем. Неговият свят е уникален.
А и ... момчешки ... все пак. Футболен.
Трепва ми. Ей тук, отляво. И ми е хубаво, и ми е сладко...
Мирише на обич. И споделена нежност.
Цялата съм чувство и усет... топлина.
Късметлийка съм. Знам го. И благодаря...



ВДЪХНОВИХ СЕ ОТ ТОЗИ ФИЛМ - http://drugata-realnost.com/%D0%BF%D1%8 ... %BB%D0%BC/

[Kleo]

[youtube]dUNXsKm8v28[/youtube]

[Kleo]

Защо на брака му е спукана работата? - една статия на Ива Дойчинова

[cchery]

Лилаво ми е.
Даже теменужено...
Вечер е. Почивна. Хубава!
Сама съм. Чувствам се красива.
Чета и пиша. После мисля и осмислям...
Да мечтая ми остана време.
Палачинките ухаят.
Ветрецът шепне и нашепва...
Вслушах се. Разбрах.
Лято е. Но вече късно, зряло.
Като тялото ми. Горещо, бяло.
Душата трепне. Волна е...
Сърцето тупка. Щуро е...
С предвкусване на празник! Иде!!!
Момчето пораснало е.
Все по-далеч от "мама"...
И все пак, все пак...
в мига преди да заспи,
точно като е най-отпуснат и блажен,
тогава... забравя,
че вече е голям и... се сгушва.
Обичам тези моменти. На гушкане.
На приютената му главичка близо до моята.
На дълбокото му дишане.
На протегнатата ръчичка за "лека нощ".
На целувката по бузката, пак и отново.
На чашата вода преди сън.
На разговори със сина ми.
Още съм важна за него! Още!
И разходката днес... бяхме доволни и двамата.
Беше чудесно!
Обичам го това мое дете! Обичам го.
След дни броени навършва 11.
Пренасям се във мойте "единайсет"...
Разбирам го. И не съвсем. Неговият свят е уникален.
А и ... момчешки ... все пак. Футболен.
Трепва ми. Ей тук, отляво. И ми е хубаво, и ми е сладко...
Мирише на обич. И споделена нежност.
Цялата съм чувство и усет... топлина.
Късметлийка съм. Знам го. И благодаря...

Деси, чак сега ти прочетох лилавото излияние - хареса ми! Стана ми едно такова задушевно. Усетих и вечерта, и нейната тишина, и лятната, зряла топлина иииии тебе си те представих.... седнала пред компа и пишеща..... .

[Kleo]

Мерси, Ани! Така си беше, да.
Харесва ми подписът ти: "Не се присмивай на човек, който прави две крачки назад... той може просто да се засилва!"

[cchery]

Я тук да пусна това, дето го бях написала в спама - то си е за частен разговор :

Абе, Деска, напоследък забелязвам, че си доста лаконична. Обрана в изказа си. Посещаваш малко теми. Иииии постовете ти са общи, в смисъл - нямат лично обръщение. Да не си засегната от нещо, от някого?!

[Kleo]

О, не, Черита, просто съм мъничко минорна.
Я ти как успя да ме надушиш
Обичам те, миличка, спокойно, всичко е оки-доки с мен.
Влизам всеки ден тук, по няколко пъти, чета ви с внимание, интерес и загриженост.
Просто понякога не ми се пише. Или разполагам с малко време. Много бачкам напоследък.
Уморена съм. И не спя добре. Ей такива неща.
Радвам се, че Белушка днес е по-добре вече!

[Kleo]

Вчера изкарахме страхотен рожден ден. 7 деца и 7 възрастни. Алекс беше много весел. Ние с Хри също бяхме много доволни. :1211
Спомних си за днешния ден точно преди 1 година. На предния ден бяхме празнували, всичко беше наред. И изведнъж, на 16-ти август, ме трЕсна отново една гадна депресия. Последната ми всъщност. Мина ми началото на ноември, оттогава съм окей.
Сега пия кафе с мляко и лед, и мисля Хри и Алекс излязоха замалко по работа, аз съм вкъщи и слушам музика, и си шетам чат-пат. Хубаво е да е неделя!

[Kleo]

Добрееее... Вече е 19 август, от депресия няма и помен, всичко е наред с мен. Слушам музика, отпочивам си от работния ден с питие в едната ръка, мисля, чета и пиша, любими занимания вечерно време! След малко се премествам в кухнята, ще готвя, както писах в съседната тема. Сега първо ще си наредя ето този пасианс. Алекс още рита футбол с приятели навън. Хри ремонтира поредния велосипед. Хайде, доскоро