Това е за теб, красиво пораснало момиче!
от Гергана Лабова в 10:00 на 28.02.2016
„Здравей. Аз наближавам 40. И нямам проблем с това. Сигурно се чудиш защо започвам така. Защото искам да привлека вниманието ти върху един „проблем”, който обществото ни създава. Възрастта. Времето. „Остаряването”.
Искам да се обърна към всички красиви жени, които стават още по-красиви с годините. И които често го забравят.
Аз отказвам да се срамувам от годините си! Отказвам да ги крия. Отказвам да се правя на по-млада, отколкото съм. Защото обичам всяка година от живота си. Всичко, което съм постигнала. И вие също, нали?
Ето ни тук – майки, съпруги, работещи жени,... жени, които носим света на крехките си рамене. Докато плачем тихичко. Когато страдаме тайно. Докато, паднали на колене, събираме сили, за да се изправим отново. И да продължим!
Вдигни главата си, красиво пораснало момиче! Изправи раменете си! Усмихни се! Защото си прекрасна! Точно такава, каквато си!
Прекрасна си с начина, по който продължаваш да търсиш себе си, да се провокираш, да се мотивираш. Прекрасна си с начина, по който се бориш за мечтите си. Прекрасна си с начина, по който обгрижваш любимите си.
Прекрасна си такава, каквато си!
Все още имаш много да учиш. За това как да живееш. И как да се обичаш. Имаш още да учиш за това как да разгръщаш с пълна сила потенциала си, нечуваща и невиждаща скептицизма на хората около теб.
Никой от нас не става по-млад. Това е нормално. И в същото време е прекрасно. Защото с възрастта все повече се доближаваме до себе си.
Ти си красива! По-красива от всякога! Защото си по-истинска от всякога!
[img]http://dama.bg/uploaded/thumbs/5be57eb3 ... 61ece6.jpg[/img]
Онзи ден на едно гише момчето, което държеше документите, ми каза: „Наистина ли си на толкова години?” Можех да се засегна. Можех да се засрамя. Аз обаче само се усмихнах. „Да.” Кога годините стават „толкова”? Трябва да махнем тези етикети. Трябва да променим това мислене. Трябва да променим другите. Но първо себе си.
Когато видя жена, аз не виждам възрастта й. Аз виждам красотата й. Женствеността й. Историята й. Животът й. Виждам силата й. Виждам мъдростта й.
Тя е дръзка, стилна, креативна, иновативна, успешна... Прекрасна! Тя е секси, интелигентна, пробивна. Тя е удивителна! Тя е... всяка жена! Тя е собственик на бизнес или детски учител. Или майка, която гледа децата си вкъщи. Или прохождащ писател. Тя е всичко, което иска да бъде. Тя е човек, който заслужава уважение! На останалите, но най-вече своето собствено!
Ти си такава жена!
Аз съм такава жена!
Жена, която се наслаждава на всички дарове, които времето й носи. Жена, която с гордост се нарича... Жена!
Това е за теб, красиво пораснало момиче!
Защото те обичам!
Обичай се и ти!”
Автор: Ниедриа Д. Кени
Момичетата на 40
Re: Момичетата на 40
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: Момичетата на 40
Да те нагази любовта след 40 години
Възгледите на Михаела Петрова за нея
За любовта няма възраст. Да си припомним мнението на Михаела Петрова по темата (бел.ред)
Дори и в ранните ми 30 години не ми се вярваше, че след 40 любовта би могла да е със същия интензитет, както в по-младите години. Не само заради придобития опит и натрупаната мъдрост (колко пък да сме станали опитни и мъдри?), но и по чисто физиологични причини – биохимията на тялото малко по малко схваща намека, че повече не искаш да раждаш и започва да си върши работата с намаляване на яйчниковия резерв.
Това се отразява на желанието за секс, а когато не е така силно, смятах аз тогава, няма как и да бъдеш толкова неустоимо привлечен от харизматичен алфа мъжкар от другия пол, в когото да започнеш да виждаш единствения в света.
Онова, което си представях, беше, че човек би имал едни по-спокойни, в голяма степен повече приятелски, отколкото страстни отношения. Без да се вторачва толкова в идеята за Единствения. И в общи линии, живот да си живее с кеф, най-сетне без да му притреперва под лъжичката за всички проблеми, с които човек се сдобива, когато има мъж.
Онова, което не си представях тогава, е че след 40-те, дори и хормонът леко да утихва, най-много се изостря факторът "емоционална памет". Всичко онова, което покрай миналата опитност сме приемали като неуспех, неразбиране, ревност, плахост, несигурност и не сме успели да превъзмогнем в отношенията си с някого, никъде не изчезва. Дори след прословутата терапия – "остани известно време сама, обикни и опознай себе си". Факт, човек започва да се чувства много добре. Забравя "глупостите" – всички свои дребнавости, заради които Световната здравна организация успя да класифицира любовта като "обсесивно-компулсивно разстройство".
Натрапчиви мисли за другия, резки промени в настроението, проблеми със самочувствието, самосъжаление, безсъние, главоболие, безразсъдно поведение... всичко това отшумява, когато човек постигне мир със себе си. Но това не дава гаранция, че симптомите с код F 63.9 мирно и тихо са се изнизали от живота ни. Всичко си остава в нас и си трае, прави се на заспало под завивките, сякаш въобще не съществува, докато не ни нагази някоя нова любов. Тогава вдига ръчичка от първия чин и иска своето право на глас. Много е досадно.
Може би този факт е създал лоша репутация на любовта след 40 години. Но да се откажеш от любовта, успокоен че ти е добре без нея, не е никаква мъдрост. Чисто шубе си е.
Дори не точно шубе, а едно почти безсилно: "Оооо, неееее, пак ли? Не го ли надживях това чувство? Писна ми вече".
Но досадата е докато схванем, че тези позадремали демончета у нас не искат да ни унищожават, а искат амнистия. Да забележим какви предубеждения сме натрупали по отношение на тая пуста любов, без която никак не можем. И да ги освободим.
Когато се появят страховете под различни образи на гняв, ревност, неувереност, плахост или каквото и да е... това е най-голямата благословия. Стига да се престраши човек, както когато скача от трамплин в басейна. Знаем, че е безопасно, знаем, че това е шанс да изживеем своя полет, знаем, че в момента, в който се озовем във водата, ще изплуваме щастливи и ще кажем "искам пак"... И въпреки това, всеки път, малко преди самия ръб, едно гласче ще се обади, за да попита "Сигурен ли си, че искаш това?".
Онова, което можем да открием, когато любовта ни налази след 40 години, е че чувството не остарява. Свежо си е, както в ранните 20. Емоцията, която ни изпълва, ако скачаме от скалите в морето на 8 и 88 години, е еднаква. Предубежденията, които имаме за нашите емоции, са онова, което наричаме "остарях за това".
Най-хубавото на любовта след 40 години е, че тогава го разбираш – единственото, което може да се случи на чувствата ни, е да еволюират. И винаги е по-уместно да изберем онези, които карат цялото ни същество да се усмихва.
[img]http://m5.netinfo.bg/media/images/10870 ... antika.jpg[/img]
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Журналистката Елена Йончева стана майка на 51 години - http://vihrapetrova.com/8361-2" onclick="window.open(this.href);return false;.
Да ѝ е жив и здрав Теодор!!!
Да ѝ е жив и здрав Теодор!!!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: Момичетата на 40
И мама, и бебчо да са живи и здрави 
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Да бъдеш красива на 20 е дар, да бъдеш красива над 40 е вътрешна победа
категория: Вдъхновение
Toзи текст е за теб! Защото си прекрасна!...
Харесвам красотата на жените 40+. Тя е специална. Жените не са случайно красиви на тази възраст. Красотата им е доказателство за красиво вътрешно състояние, за житейска мъдрост и осъзнатост.
Добре поддържаното тяло и грижата за кожата не са достатъчни, за да има една жена излъчване като на Брук Шийлдс или Дженифър Анистън. Често ми се случва да заглеждам лицата на хората в градския транспорт и да си мисля за това каква емоция е "запечатало" лицето на човека. Можеш да видиш как най-често се е чувствал този човек през годините – подозрителен и недоверчив, изпълнен със завист или насмешка, гневен и огорчен или упорито търсещ красивото и в хубавите, и в тъжните моменти, искрен и свободен (или поне търсещ вътрешната свобода).
Помня как веднъж в метрото се бях захласнала да наблюдавам една фина, женствена и "духовно елегантна жена", която на фона на хората наоколо, сложили "защитната маска" на недоверието на лицето, изглеждаше като слънчев лъч в мрачен ден.
Не, това не означава, че тези жени са винаги щастливи или че са последователки на изкуственото позитивно мислене, че не изпитват дълбоко емоциите (и радост, но и гняв или тъга) или че не забелязват проблемите. Такива жени са истински себе си, позволяват на негативната емоция да мине през тях, да я преживеят, осъзнаят, намерят някакъв смисъл в нея и след това я пускат да си замине. Няма как да не сте попадали във фейсбук на една мисъл "Не позволявай раните да те превърнат в това, което не си/не искаш да бъдеш." На това се дължи красотата на жените над 40 – те не са оставили раните да "загрозят" душата им. Това е победа на духа над огорченията, предателствата и провокациите.
Истинско удоволствие е да си в компанията на такива жени. Те могат да са меки, топли и уютни, но и твърди, категорични, диви и емоционални. Тези жени знаят кога да сложат границата и кога да сложат край на нещо, което не вибрира на тяхната честота.
През повечето време умът и сърцето им са отворени за света. Провокират сами себе си, не са затънали в рутина, в инерция и консерватизъм.
Когато видя снимки на красиви 20-годишни модели се възхищавам, а когато видя снимки на красиви жени над 40 – не само се възхищавам, аз се вдъхновявам!
Благодарна съм на живота, че лично познавам точно такива красиви и мъдри жени.
автор: Мария Димитрова, myvelikoturnovo.com
А сега подари усмивка на друга специална за теб жена! Накарай я да се погледне с други очи в огледалото. Сподели с нея този текст.
категория: Вдъхновение
Toзи текст е за теб! Защото си прекрасна!...
Харесвам красотата на жените 40+. Тя е специална. Жените не са случайно красиви на тази възраст. Красотата им е доказателство за красиво вътрешно състояние, за житейска мъдрост и осъзнатост.
Добре поддържаното тяло и грижата за кожата не са достатъчни, за да има една жена излъчване като на Брук Шийлдс или Дженифър Анистън. Често ми се случва да заглеждам лицата на хората в градския транспорт и да си мисля за това каква емоция е "запечатало" лицето на човека. Можеш да видиш как най-често се е чувствал този човек през годините – подозрителен и недоверчив, изпълнен със завист или насмешка, гневен и огорчен или упорито търсещ красивото и в хубавите, и в тъжните моменти, искрен и свободен (или поне търсещ вътрешната свобода).
Помня как веднъж в метрото се бях захласнала да наблюдавам една фина, женствена и "духовно елегантна жена", която на фона на хората наоколо, сложили "защитната маска" на недоверието на лицето, изглеждаше като слънчев лъч в мрачен ден.
Не, това не означава, че тези жени са винаги щастливи или че са последователки на изкуственото позитивно мислене, че не изпитват дълбоко емоциите (и радост, но и гняв или тъга) или че не забелязват проблемите. Такива жени са истински себе си, позволяват на негативната емоция да мине през тях, да я преживеят, осъзнаят, намерят някакъв смисъл в нея и след това я пускат да си замине. Няма как да не сте попадали във фейсбук на една мисъл "Не позволявай раните да те превърнат в това, което не си/не искаш да бъдеш." На това се дължи красотата на жените над 40 – те не са оставили раните да "загрозят" душата им. Това е победа на духа над огорченията, предателствата и провокациите.
Истинско удоволствие е да си в компанията на такива жени. Те могат да са меки, топли и уютни, но и твърди, категорични, диви и емоционални. Тези жени знаят кога да сложат границата и кога да сложат край на нещо, което не вибрира на тяхната честота.
През повечето време умът и сърцето им са отворени за света. Провокират сами себе си, не са затънали в рутина, в инерция и консерватизъм.
Когато видя снимки на красиви 20-годишни модели се възхищавам, а когато видя снимки на красиви жени над 40 – не само се възхищавам, аз се вдъхновявам!
Благодарна съм на живота, че лично познавам точно такива красиви и мъдри жени.
автор: Мария Димитрова, myvelikoturnovo.com
А сега подари усмивка на друга специална за теб жена! Накарай я да се погледне с други очи в огледалото. Сподели с нея този текст.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
10 неща, за които ще съжалявате в края на 30-те
Равносметките, които ще ви натъжат
14 апр 2016
Ако скоро за вас декадата на 30-те ще приключи, няма начин да не си правите някои равносметки. Със сигурност ще имате постижения в живота си, с които ще се гордеете, но ще има и неща, за които ще ви е яд, че сте направили или – че не сте.
Ето и кои са 10-те най-вероятни неща, за които може да съжалявате в края на 30-те:
1. За всички „ако“
В края на 30-те ще почувствате натиска на обществото най-силно. Постоянно ще се тревожите, че до този момент е трябвало да имате собствен дом, семейство (съпруг и деца), добра кариера и др. Ако нямате всичко това и не живеете според очакванията на другите, вие може да не се чувствате щастливи. Няма смисъл да усещате личен провал, само защото животът ви се е стекъл по по-различен начин от нормата. Всеки човек си има свой жизнен път, който може да не следва нормата.
2. За това, че не сте прекарвали повече време с родителите си
Много хора в края на 30-те си години започват да таят съжаление, че не са прекарвали повече време с родителите си в разговори, пътувания, вечери и т. н., докато те са били активни, здрави (или живи). За съжаление човек се сеща за това, когато родителите му вече са възрастни и немощни.
3. За това, че сте поставяли работата си на първо място
За повечето хора в края на 20-те и началото на 30-те кариерата е от първостепенно значение, но след време те започват да съжаляват за това. В даден момент човек разбира, че няма нищо по-ценно от миговете прекарани с хората, които обича. Идва и моментът на прозрението, че парите наистина не могат да купят щастие.
4. За това, че сте изгубили време и енергия в негативизъм
Повечето разумни хора усещат (след като прехвърлят 30-те), че трябва да се освободят от негативните хора в живота си. Този тип хора ни карат да се чувстваме зле и като цяло ни вменяват най-различни отрицателни мисли и опасения.
5. За това, че не сте преследвали мечтите си
Това е времето, в което човек си дава сметка, че не е преследвал докрай мечтите си и че в даден момент дори е забравил да мечтае. В края на 30-те може би ще съжалявате, че сте се фокусирали твърде много около своя партньор (деца и работа) и сте забравили за собствените си нужди и блянове.
6. За това, че не сте се грижили повече за тялото си
Парадоксът е, че младите хора не спортуват, хранят се с боклуци и вредни храни, но изглеждат добре. Повечето от нас започват да се хранят разумно и здравословно и да спортуват по-редовно през 30-те, но вече по тялото ни си личат лошите ни навици от 20-те.
7. За това, че сте отказали някои добри възможности
Много хора действат предпазливо докато са по-млади и така пропускат много добри възможности в живота си, за които след време съжаляват. Към края на 30-те ние мечтаем да можем да върнем времето назад и да кажем „да“ на някои предложения.
8. За това, че не сте спестявали и инвестирали парите си достатъчно
По тази точка може би ще изпитвате едно от най-огромните си съжаления в края на 30-те. Ще осъзнаете, че ако сте започнали да спестявате по-рано, днес щяхте да бъдете по-богати и спокойни за пенсионната си възраст.
9. За това, че не сте пътували повече
В края на 30-те много хора съжаляват, че не са живели досега по-приключенски. С напредването на възрастта сякаш пътуванията стават все по-трудни и скъпи за организиране.
10. За това, че сте се интересували твърде много от мнението на другите
Изглежда младите хора губят много повече време в този безполезен навик, а именно да ги е грижа за чуждото мнение. В края на 30-те ще осъзнаете, че сте инвестирали твърде много време и енергия в това да се вълнувате от мнението на хората за себе си.
Равносметките, които ще ви натъжат
14 апр 2016
Ако скоро за вас декадата на 30-те ще приключи, няма начин да не си правите някои равносметки. Със сигурност ще имате постижения в живота си, с които ще се гордеете, но ще има и неща, за които ще ви е яд, че сте направили или – че не сте.
Ето и кои са 10-те най-вероятни неща, за които може да съжалявате в края на 30-те:
1. За всички „ако“
В края на 30-те ще почувствате натиска на обществото най-силно. Постоянно ще се тревожите, че до този момент е трябвало да имате собствен дом, семейство (съпруг и деца), добра кариера и др. Ако нямате всичко това и не живеете според очакванията на другите, вие може да не се чувствате щастливи. Няма смисъл да усещате личен провал, само защото животът ви се е стекъл по по-различен начин от нормата. Всеки човек си има свой жизнен път, който може да не следва нормата.
2. За това, че не сте прекарвали повече време с родителите си
Много хора в края на 30-те си години започват да таят съжаление, че не са прекарвали повече време с родителите си в разговори, пътувания, вечери и т. н., докато те са били активни, здрави (или живи). За съжаление човек се сеща за това, когато родителите му вече са възрастни и немощни.
3. За това, че сте поставяли работата си на първо място
За повечето хора в края на 20-те и началото на 30-те кариерата е от първостепенно значение, но след време те започват да съжаляват за това. В даден момент човек разбира, че няма нищо по-ценно от миговете прекарани с хората, които обича. Идва и моментът на прозрението, че парите наистина не могат да купят щастие.
4. За това, че сте изгубили време и енергия в негативизъм
Повечето разумни хора усещат (след като прехвърлят 30-те), че трябва да се освободят от негативните хора в живота си. Този тип хора ни карат да се чувстваме зле и като цяло ни вменяват най-различни отрицателни мисли и опасения.
5. За това, че не сте преследвали мечтите си
Това е времето, в което човек си дава сметка, че не е преследвал докрай мечтите си и че в даден момент дори е забравил да мечтае. В края на 30-те може би ще съжалявате, че сте се фокусирали твърде много около своя партньор (деца и работа) и сте забравили за собствените си нужди и блянове.
6. За това, че не сте се грижили повече за тялото си
Парадоксът е, че младите хора не спортуват, хранят се с боклуци и вредни храни, но изглеждат добре. Повечето от нас започват да се хранят разумно и здравословно и да спортуват по-редовно през 30-те, но вече по тялото ни си личат лошите ни навици от 20-те.
7. За това, че сте отказали някои добри възможности
Много хора действат предпазливо докато са по-млади и така пропускат много добри възможности в живота си, за които след време съжаляват. Към края на 30-те ние мечтаем да можем да върнем времето назад и да кажем „да“ на някои предложения.
8. За това, че не сте спестявали и инвестирали парите си достатъчно
По тази точка може би ще изпитвате едно от най-огромните си съжаления в края на 30-те. Ще осъзнаете, че ако сте започнали да спестявате по-рано, днес щяхте да бъдете по-богати и спокойни за пенсионната си възраст.
9. За това, че не сте пътували повече
В края на 30-те много хора съжаляват, че не са живели досега по-приключенски. С напредването на възрастта сякаш пътуванията стават все по-трудни и скъпи за организиране.
10. За това, че сте се интересували твърде много от мнението на другите
Изглежда младите хора губят много повече време в този безполезен навик, а именно да ги е грижа за чуждото мнение. В края на 30-те ще осъзнаете, че сте инвестирали твърде много време и енергия в това да се вълнувате от мнението на хората за себе си.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Една жена на петдесет
Доста сложно за една жена да преглътне тази възраст. Аз не съм от жените, които ги впечатлява възрастта. Просто съм един обикновен човек, на който не са му чужди житейските проблеми и радости, но когато наближи тази годишнина си задаваш много въпроси и неволно правиш равносметки.
Много мои познати не доживяха да станат на петдесет. Животът, който живя моето поколение, беше в исторически знаков момент, доста напрегнат и стресов. Нашето детство премина в едно време, което с нищо не подсказваше рязката промяна, която ни предстоеше да изживеем в ранната ни младост. Никой не ни даде рецепта как да оцелеем в него и резултатът е, че много рано си отидоха по-слабите и чувствителни наши връстници.
От висотата на моята възраст, вече мога да кажа така, знам, че няма механизъм да се запазиш от превратностите на живота, от предателствата, от разочарованията, от лицемерието и тежките загуби, но без да изстрадаш няма как да усетиш сладостта и удоволствието от обикновените човешки радости.
[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/3634/ ... vryzka.jpg[/img]
Да бъдеш желана и обичана, да обичаш страстно и силно, да видиш как порастват децата ти, да се гордееш с тях, да съпреживяваш всяко тяхно решение или колебание. Просто така се създава мъдростта на всеки един по-възрастен човек. Опитвам да оценя това, което съм постигнала, но реалната преценка могат да направят само хората около теб, близките, колегите, приятелите и най-вече съпругът (или партньорът) и децата ти.
Затова, мили дами, около тази възраст в нашето забързано и модерно време годините не са нищо друго освен житейски опит. Можем да изглеждаме прекрасно, да имаме всичко, от което се нуждае всяка жена, и да бъдем полезни на хората около нас и на самите нас. Така че, както всички известни личности, и ние в малкия свят на обикновения човек имаме същите чувства и мисли, изпитваме достойни за преклонение силни обич, нежност, приятелство, уважение, радост и тъга.
Всички ние човешките същества сме създадени по идентичен начин и трябва да се възползваме максимално от всеки слънчев лъч и всеки момент, който ни е предоставен от съдбата. Дерзайте и вярвайте в своята неповторимост! Само така можем да устоим на забързания дневен ред на съвременния живот и да минем през него със самочувствие и гордо вдигнати глави!
Автор: Дарина Божкова
Припомнете си още от Из Edna@:
Притча за важните неща
Човек не живее само с хляб
Нали знаеш - силните жени остават сами
Писмо от съдбата
Притча за страха и трудния път към щастието
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Доста сложно за една жена да преглътне тази възраст. Аз не съм от жените, които ги впечатлява възрастта. Просто съм един обикновен човек, на който не са му чужди житейските проблеми и радости, но когато наближи тази годишнина си задаваш много въпроси и неволно правиш равносметки.
Много мои познати не доживяха да станат на петдесет. Животът, който живя моето поколение, беше в исторически знаков момент, доста напрегнат и стресов. Нашето детство премина в едно време, което с нищо не подсказваше рязката промяна, която ни предстоеше да изживеем в ранната ни младост. Никой не ни даде рецепта как да оцелеем в него и резултатът е, че много рано си отидоха по-слабите и чувствителни наши връстници.
От висотата на моята възраст, вече мога да кажа така, знам, че няма механизъм да се запазиш от превратностите на живота, от предателствата, от разочарованията, от лицемерието и тежките загуби, но без да изстрадаш няма как да усетиш сладостта и удоволствието от обикновените човешки радости.
[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/3634/ ... vryzka.jpg[/img]
Да бъдеш желана и обичана, да обичаш страстно и силно, да видиш как порастват децата ти, да се гордееш с тях, да съпреживяваш всяко тяхно решение или колебание. Просто така се създава мъдростта на всеки един по-възрастен човек. Опитвам да оценя това, което съм постигнала, но реалната преценка могат да направят само хората около теб, близките, колегите, приятелите и най-вече съпругът (или партньорът) и децата ти.
Затова, мили дами, около тази възраст в нашето забързано и модерно време годините не са нищо друго освен житейски опит. Можем да изглеждаме прекрасно, да имаме всичко, от което се нуждае всяка жена, и да бъдем полезни на хората около нас и на самите нас. Така че, както всички известни личности, и ние в малкия свят на обикновения човек имаме същите чувства и мисли, изпитваме достойни за преклонение силни обич, нежност, приятелство, уважение, радост и тъга.
Всички ние човешките същества сме създадени по идентичен начин и трябва да се възползваме максимално от всеки слънчев лъч и всеки момент, който ни е предоставен от съдбата. Дерзайте и вярвайте в своята неповторимост! Само така можем да устоим на забързания дневен ред на съвременния живот и да минем през него със самочувствие и гордо вдигнати глави!
Автор: Дарина Божкова
Припомнете си още от Из Edna@:
Притча за важните неща
Човек не живее само с хляб
Нали знаеш - силните жени остават сами
Писмо от съдбата
Притча за страха и трудния път към щастието
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Колонката на Симо Колев: До 40-годишните жени...
[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/21002 ... v-simo.jpg[/img]
Ти си. Много неща са ти минали. Буквално.
И през много неща си минала. И още толкова ти предстоят. Сега си в средата на живота си. Уморила си се. Но само от глупостите.
Сега си в средата на живота си. Не драматизирай и не го приемай като присъда. Не е присъда. Информация е.
Обръгнала си с дете тинейджър, второ дете тинейджър. Вече и абитуриенти. Мислиш, че времето ти незаслужено е минало между родителски срещи, покриване на изисквания и критерии в работата, домакинстване вкъщи, и пак, и пак, и пак. И си казваш – eбаси цикълът! И това ли беше? За това ли съм била? Ами, да. И това беше.
Но не само това. Успокой се.
Пушиш пред вашите и вече се усещаш, че е спряло да ти пука. Пука ти, че пушиш, но не ти пука, че е пред вашите. И синът ти пуши. Повече ти пука, че пуши слим цигари, отколкото че пуши.
Връзките? Връзка е. Вече си не научила да търсиш, изискваш, намираш, оценяваш, задържаш. Не се сравняваш. Сравняват се с теб.
Ти не си момичето на Бонд. Ти си жена му.
Спряла си да четеш кога са критичните периоди във връзката. Не ти пука. Какво като пише, че са сега, или другата година. Ти сама си менажираш връзката.
Ако си сама, си сдухана. Свикнала, но сдухана. Ако не си сама, но си сдухана – знаеш, че е временно. Всичко е временно.
Ако се чудиш какво ти е, помисли. Какво може да ти е? На 40 си млада.
Наистина млада, но при връзките има нещо, което е свързано със срока на годност. Срокът на годност вътре в теб. На 40 ставаш по-цинична, по-малко даваща, по-трудно приемаща и по-малко ентусиазирана. А една връзка, в която си циничен, по-малко даващ, по-трудно приемащ и по-малко ентусиазиран, не е връзка, а някакво партньорство. Съжителство.
На 40 сексът е върхът! Със съжителство или без. Говорим само за секса. Не е повяхнал. Също, като теб. И спокойно, още дълго ще бъдеш брутална щракалка. Даже – повече.
Сега си осъзната и оставила се на секса, както никога до сега. Познаваш си мъжа. Той теб също. Познатото е добро. Римляните са го казали. И друг път съм ти го казвал. Преоткривайте се, не се запознавайте.
Имаш репутация. Дори и да нямаш пари за всичко, за което искаш да имаш – взимаш от банката.
Познаваш се отлично. И живееш в мир с това, което Господ, майка ти и баща ти са произвели в края на 70-те. Теб.
Изглеждаш зашеметяващо! И то когато си само по себе си. И то защото знаеш, че на 40 можеш опитваш да изглеждаш като на 34-5. Но не и като на 24-5. Смешно е. Знаеш какво да сложиш. Знаеш къде с какви обувки да ходиш.
Трето дете? Сега. Прави те осмислена още веднъж. Последният път, когато се чувстваше така, беше при второто дете. Сега си мъдра, умна, зряла, спокойна, осъзната и реализирана. Спряла си да се бориш за повечето неща, за които си мислила, че си струват. Не си струват. Детето ще те подмлади. С около 5 години – физиологичен факт. И ментално ще се подмладиш – вместо да ми обикаляш покрай бежовите и розови лелчински костюмчета, ще търсиш Макуин Светкавицата във версията преди да го тунинговат в Радиатор Спрингс. И ще отвориш старите детски книжки още веднъж.
Вече не те боли глава. Човек помни моментите, в които е правил секс, а не моментите, в които го е боляло глава.
Пазаруваш бързо. Остават ти пари.
Мислиш за някои интервенции върху теб. На 40 е ок. На 24 не е.
Не влизаш в бус лентата, колкото и да бързаш. Тъпо е. Всъщност по-рядко бързаш. Не защото няма за къде да бързаш, а защото какво като закъснееш?
В работата си... хм... Или си замръзнала педантично изпълнявайки каквото “ти кажат” без много мисъл, или отдавна не си чувала, някой нещо да ти казва. Ти си знаеш, ти си можеш, не защото си зациклила, а защото си добра в това, което правиш.
Знаеш, че най-хубавите пържени картофки са в Макдоналдс и грам не ти пука, като казват, че са вредни. Не преяждаш с тях, но ги ядеш, когато искаш.
Не правиш всичко. Правиш достатъчно.
И си ок. Всичко е ок.
Прочетете още от Симо Колев в Edna.bg:
До 30-годишните момичета...
Трупай, момиче, трупай!
Мъже, негодни за употреба
Така намерих нея. Просто спрях да търся
Можеш да имаш всичко!
Био идиоти
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfocompany.bg
[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/21002 ... v-simo.jpg[/img]
Ти си. Много неща са ти минали. Буквално.
И през много неща си минала. И още толкова ти предстоят. Сега си в средата на живота си. Уморила си се. Но само от глупостите.
Сега си в средата на живота си. Не драматизирай и не го приемай като присъда. Не е присъда. Информация е.
Обръгнала си с дете тинейджър, второ дете тинейджър. Вече и абитуриенти. Мислиш, че времето ти незаслужено е минало между родителски срещи, покриване на изисквания и критерии в работата, домакинстване вкъщи, и пак, и пак, и пак. И си казваш – eбаси цикълът! И това ли беше? За това ли съм била? Ами, да. И това беше.
Но не само това. Успокой се.
Пушиш пред вашите и вече се усещаш, че е спряло да ти пука. Пука ти, че пушиш, но не ти пука, че е пред вашите. И синът ти пуши. Повече ти пука, че пуши слим цигари, отколкото че пуши.
Връзките? Връзка е. Вече си не научила да търсиш, изискваш, намираш, оценяваш, задържаш. Не се сравняваш. Сравняват се с теб.
Ти не си момичето на Бонд. Ти си жена му.
Спряла си да четеш кога са критичните периоди във връзката. Не ти пука. Какво като пише, че са сега, или другата година. Ти сама си менажираш връзката.
Ако си сама, си сдухана. Свикнала, но сдухана. Ако не си сама, но си сдухана – знаеш, че е временно. Всичко е временно.
Ако се чудиш какво ти е, помисли. Какво може да ти е? На 40 си млада.
Наистина млада, но при връзките има нещо, което е свързано със срока на годност. Срокът на годност вътре в теб. На 40 ставаш по-цинична, по-малко даваща, по-трудно приемаща и по-малко ентусиазирана. А една връзка, в която си циничен, по-малко даващ, по-трудно приемащ и по-малко ентусиазиран, не е връзка, а някакво партньорство. Съжителство.
На 40 сексът е върхът! Със съжителство или без. Говорим само за секса. Не е повяхнал. Също, като теб. И спокойно, още дълго ще бъдеш брутална щракалка. Даже – повече.
Сега си осъзната и оставила се на секса, както никога до сега. Познаваш си мъжа. Той теб също. Познатото е добро. Римляните са го казали. И друг път съм ти го казвал. Преоткривайте се, не се запознавайте.
Имаш репутация. Дори и да нямаш пари за всичко, за което искаш да имаш – взимаш от банката.
Познаваш се отлично. И живееш в мир с това, което Господ, майка ти и баща ти са произвели в края на 70-те. Теб.
Изглеждаш зашеметяващо! И то когато си само по себе си. И то защото знаеш, че на 40 можеш опитваш да изглеждаш като на 34-5. Но не и като на 24-5. Смешно е. Знаеш какво да сложиш. Знаеш къде с какви обувки да ходиш.
Трето дете? Сега. Прави те осмислена още веднъж. Последният път, когато се чувстваше така, беше при второто дете. Сега си мъдра, умна, зряла, спокойна, осъзната и реализирана. Спряла си да се бориш за повечето неща, за които си мислила, че си струват. Не си струват. Детето ще те подмлади. С около 5 години – физиологичен факт. И ментално ще се подмладиш – вместо да ми обикаляш покрай бежовите и розови лелчински костюмчета, ще търсиш Макуин Светкавицата във версията преди да го тунинговат в Радиатор Спрингс. И ще отвориш старите детски книжки още веднъж.
Вече не те боли глава. Човек помни моментите, в които е правил секс, а не моментите, в които го е боляло глава.
Пазаруваш бързо. Остават ти пари.
Мислиш за някои интервенции върху теб. На 40 е ок. На 24 не е.
Не влизаш в бус лентата, колкото и да бързаш. Тъпо е. Всъщност по-рядко бързаш. Не защото няма за къде да бързаш, а защото какво като закъснееш?
В работата си... хм... Или си замръзнала педантично изпълнявайки каквото “ти кажат” без много мисъл, или отдавна не си чувала, някой нещо да ти казва. Ти си знаеш, ти си можеш, не защото си зациклила, а защото си добра в това, което правиш.
Знаеш, че най-хубавите пържени картофки са в Макдоналдс и грам не ти пука, като казват, че са вредни. Не преяждаш с тях, но ги ядеш, когато искаш.
Не правиш всичко. Правиш достатъчно.
И си ок. Всичко е ок.
Прочетете още от Симо Колев в Edna.bg:
До 30-годишните момичета...
Трупай, момиче, трупай!
Мъже, негодни за употреба
Така намерих нея. Просто спрях да търся
Можеш да имаш всичко!
Био идиоти
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfocompany.bg
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм