Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 12 Фев 2016, 21:01
от Kleo
В много тегаво настроение съм в момента... В службата съм. Правим прощално парти на заместник-шефа. Той си намери по-добра за него работа и напуска Центъра. Тръгва си и от София, връща се в Дряново. Работихме заедно почти 4 години. Странно е как хората някак неусетно се сближават един с друг, когато с дни, седмици, месеци и години работят съвместно. Бюро до бюро. От 8.30 до 17 часа. Всеки делничен ден. Толкова неща сме си споделяли. Той е точно с 20 години по-възрастен от мен. ... Ще ми липсва.
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 17 Фев 2016, 19:41
от Kleo
Днес водихме потребители на Центъра в Националния Исторически Музей /НИМ/, в кв. Бояна. Аз лично ходя за първи път там. Много ми хареса музеят. Имахме и екскурзоводи. Бяхме две групи. Само да споделя, че има временна интересна изложба на третия етаж, посветена на Холокоста, евреите и как България спасява своите евреи, под наслов: "Крехка толерантност", с подкрепата на някакъв Европейски проект. Препоръчвам да се види! Изложбата е до края на февруари.
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 19 Фев 2016, 09:50
от Kleo
Любимият въпрос на интервю за работа на Ива Иванова, Playtech Bulgaria
Какъв въпрос обича да задава тя на кандидатите и какво цели с него?
12 февруари 2016
Повечето HR мениджъри имат любим въпрос, който обичат да задават по време на интервю за работа и с който целят да научат нещо повече за кандидата извън обичайните и клиширани въпроси. Economy.bg попита HR професионалисти във водещи компании в България: „Кой е любимият Ви въпрос, който задавате на интервю за работа, и защо?“.
Вижте какъв въпрос обича да задава Ива Иванова, специалист ЧР в софтуерната компания Playtech Bulgaria, и какво цели с него:
„Моят любим въпрос е: Кои са най-важните неща за теб, които очакваш от Playtech като твой нов работодател?
В ИТ сектора изискванията и очакванията на кандидатите се променят постоянно. Затова в Playtech, за да привлечем и задържим дългосрочно един служител, трябва да сме сигурни, че можем да му предложим точно това, което ще го удовлетвори в най-голяма степен и ще му даде възможност да надгражда и развива своите знания и умения. Това е причината този въпрос да е един от любимите ми. За мен е важно да разбера очакванията на кандидата към нас – дали те са реалистични и какви са критериите му по отношение на средата и естеството на работа.
Интересното в този въпрос е, че когато няма ясна дефиниция на „най-важните неща“, всеки е свободен сам да определи своите приоритети. Търся аргументиран отговор от кандидата за нещата, които му харесват и очаква да открие и при новия си работодател, и кои са онези неща, които иска да промени, защото не го удовлетворяват в момента (липса на кариерно развитие, еднообразна работа и други). Любопитна съм да разбера защо посочва точно тези мотивационни котви и как очаква те да рефлектират върху работата му. По този начин се получава диалог, съдържащ ценна информация и за двете страни.
Служителите в компанията споделят, че не само успяваме да покрием, но и дори надхвърляме предварителните им очакванията, а това е достатъчно силна предпоставка да продължаваме да работим в насока Playtech да бъде все така предпочитан и търсен работодател.“
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 19 Фев 2016, 23:19
от Kleo
Екип мечта
Осемте елемента, които гарантират ефективна екипна работа
Тим Кемп
Автор: Михаил Вълканов
Няма как да не сте виждали и да не сте се смели на снимката "двама души копаят, шестима гледат". В нея не само е концентриран българският маниер повече хора да дават акъл, а по-малко да работят, но е емблематичен пример за стандартното мислене за екипната работа - едни са началниците, други са контрольорите, а трети държат лопата. И в крайна сметка често се получава така, че докато мениджърите дават указания с ясен и авторитетен тон, дупката се оказа изкопана не там, където те са очаквали.
Практиката показва, че самостоятелните и добре координирани екипи ще се представят по-добре от група хора, които зависят от мениджърите при разрешаване на проблеми и вземане на решения. В сърцевината на този различен модел за екипна работа лежи способността не само да действаме, но и да се учим колективно. В него повече от желани са изследователският дух, любопитството и решаването на проблеми. А несъгласието е само повод за генериране на нови идеи.
И ако все още ви е трудно да си представите истинския екип мечта, ето осемте характеристики, на които той отговаря, и конкретните стъпки, които ще отведат и вас дотам.
#1 Изяснете визията, поставете цели и граници
За един ръководител, който е и лидер, е от изключително значение не само да знае каква е крайната цел. Той трябва да улеснява постигането й, като вдъхновява, изслушва, отговаря и дава пример за подражание. Когато визията е споделена, нуждата от контрол намалява, защото хората разбират защо правят това, което трябва, какви са отговорностите им и как това, с което се занимават допринася към цялата картина. Наясно ли са вашите служители с визията на организацията? Какво правите, за да им я обясните? Знаят ли всички в екипа каква е връзката между целите на организацията, тези на екипа и техните лични цели? Осъзнават ли хората как с тяхната персонална работа помагат за успеха на организацията си?
#2 Делегирайте и упълномощавайте
Освен че трябва да знаят какво да правят, членовете на ефективния екип трябва да имат свободата да го направят. В основата на това стои доверието, че те могат да подходят професионално и затова им се дава правомощието да го направят. Важно е авторитетът и правото за вземане на решения да бъдат делегирани на необходимите нива. Искането на разрешение от по-висшестоящ е сведено до разумен минимум. Хората извън екипа са насърчавани да общуват директно с представителя на екипа, който е отговорен за конкретната задача, без значение от неговата позиция.
Висшестоящите мениджъри трябва да вземат единствено тези решения, които са присъщи за позицията им. Всички останали следва да бъдат оставени на тези, който най-добре ще се справят с тях. Умеете ли да делегирате? И колко често го правите? Кои от задачите си можете да делегирате? Кой е най-добре да поеме задачата – има ли необходимите умения и опит? Как делегираната задача ще промени неговото натоварване и какво ще означава за него повечето работа и отговорности – мотивация, желание за развитие или просто "черната работа"?
#3 Похвалете и наградете
Конкретният принос на хората трябва да бъде отличаван и наградата трябва да се дава както за постижения, така и за усилия. Освен това единодушно се приема, че да се похвали конкретно поведение е много по-важно, отколкото да се изрази общо одобрение. Например много по–ефективна е фразата "Наистина се постара да създадеш добри взаимоотношения с този отдел… Разбирам колко трудно ти беше това. "Благодаря за усилията", отколкото само "Справи се много добре".
Хората се чувстват ценени за това, което са, и за това, с което допринасят. Чудесен пример за това е цитатът от ръководството за мениджъри на "Тимпсънс", голяма английска компания за поправка на обувки, който гласи: "Вашата основна задача е да хвалите хората, когато направят нещата правилно. Трябва да хвалите десет пъти по-често, отколкото да критикувате." А вие кога за последен път похвалихте членовете на екипа си? Мислите ли, че те знаят, че оценявате усилията им и резултатите, които постигат?
#4 Поддържайте жива комуникация
Интересен факт е, че Емил Локар, директор на първата лаборатория за разследване на престъпления във Франция, станал известен с това, че създал т. нар. принцип на обмен, който прилагал при разкритията на местопрестъпленията. Според него хората, които извършват престъпление, ще "донесат нещо" на местопрестъплението и ще "вземат нещо" оттам. С други думи, всяко действие оставя следи.
Същият принцип се прилага и при добрите екипи – членовете им знаят, че контактът с другите означава взаимодействие, споделяне, изследване и създаване на нови идеи, нови въпроси и нови перспективи. Освен това ефективните екипи не разчитат на официалните срещи (събрания, конференции и т.н.), за да обменят знания. Те се свързват един с друг по подходящ начин според важността и спешността на информацията. Хората в екипа знаят от какво се нуждаят останалите членове на екипа и активно предават информацията помежду си.
Предпочитат контакта лице в лице дори да е за съвсем кратко време и не се крият зад имейли и съобщения, когато трябва да съобщят трудни или наситени с емоции новини. Добра практика е контактът да бъде кратък, регулярен и неформален. Както се казва в една арабска поговорка: "Случайната среща струва повече от хиляда съвещания." Колко често се разхождате из офиса и сред колегите си с цел да поговорите неофициално с тях? Какво можете да направите, за да подобрите комуникацията в екипа си?
#5 Насърчавайте иновацията
Ефективният екип е окуражаван да бъде креативен. Новите идеи са приветствани и търсени, а проблемите често се разглеждат като възможности. Експериментите също се насърчават. Старите системи и процедури се ценят, стига да са ефективни, а иновацията не се разглежда като заплаха.
"Сляпото следване е признак за ограничен ум", казва Ралф Уолдо Емерсон. Хората не се притесняват да задават "глупави" въпроси. Например защо това го правим така или трябва ли отново да действаме по същия начин." В ефективния екип по всяко време поне един човек мисли за това как можем да правим нещо по по-добър начин. А какво правите във вашия екип, за да насърчавате иновациите? Как награждавате креативното мислене? А създадената иновация?
#6 Хвалете екипа пред другите
Ефективните екипи знаят, че новините за успехите им се разчуват. Членовете на екипа с удоволствие споделят за себе си и за начина, по който работят. Уважението в екипа е очевидно и другите го виждат. Навън лидерите са адвокатите на екипите си и демонстрират увереността и доверието си открито. Така те успяват да договорят необходимите ресурси, за да може екипът да си свърши работата успешно. Вие хвалите ли пред строя? Какво правите, за да рекламирате и продавате пред другите успехите на екипа си или тези на ваш служител?
#7 Споделяйте наученото и се усъвършенствайте
Добрите екипи постоянно усъвършенстват уменията, процесите и представянето си. Хората са любопитни, експериментират и са отворени към учене. Не губят време да се обвиняват едни други. В крайна сметка способността да се учим и да сме иновативни са единствените реални и устойчиви източници на конкурентно предимство.
Е в тази връзка, доколко насърчавате вашия екип в експериментите, опитите, грешките и разсъжденията? Например от всички директори в "Харлей Дейвидсън" се очаква да се возят заедно с клиенти по 10-15 дни в годината. А вие колко време прекарвате в изучаване на пазара, изследване на нови хоризонти и разговори с клиенти?
Също така добрите екипи са наясно със значението на грешките и колко ценни са те като стимули за придобиване на нови знания. Разбира се, членовете на екипа знаят разликата между грешките, които вредят на организацията, и тези, за които има конкретни санкции, и ежедневните грешки, които могат да се използват като основа за подобрение. Освен това в ефективните колективи хората с радост споделят знанието и уменията си. А вие как се отнасяте към грешките? Имат ли смелост хората ви да експериментират и грешат, за да се развиват?
#8 Ценете и използвайте разнообразието
Ефективните екипи търсят различни мнения и перспективи, за да достигнат до по-прецизни или до иновативни решения. Разнообразието е изключително здравословно за екипа. По принцип креативността е сливане на мисли, които имат коренно различни първоизточници. Концепции, които на пръв поглед нямат нищо общо - събрани заедно, се превръщат в източник на много нови идеи.
Не можем да очакваме, че хора с близки образование, интереси, подготовка, опит и подход (без да споменаваме пол, раса и физика) ще бъдат източник на достатъчно разнообразие. Еднородните екипи често стават жертва на компромиси, самодоволство и "корпорацизъм" не поради лекомислие или неангажираност, а защото гледат на различията (несъгласие, конфликти, недоволство, нетърпение) като на нещо безполезно и опасно. Как бихте определили вашия екип? До каква степен разнообразието (на мнения, гледни точки, интереси и опит) е част от вашия екип? Търсите ли и как прилагате ползите от различието?
И накрая – равносметката. Колко от изброените неща правите? А върху какво трябва да работите? Може би следващата крачка е да стимулирате дискусия за ефективността на вашия екип и заедно да прецените кои са онези неща, които можете да подобрите, за да станете още по-добри.
Въпросник за подобряване на ефективността на екипа
Визия. Успяват ли хората да свържат своя принос с общата цел на екипа или организацията?
Упълномощаване. Чувстват ли хората, че имат възможност да вземат решенията, които отговарят на техните роля, умения и експертиза?
Похвала. Чувстват ли се хората ценени? Как можем да сме сигурни, че разбираме, когато са си свършили работата добре?
Жива комуникация. Стига ли информацията до там, където е нужна? Говори ли се за идеите? Споделя ли се информация за тенденциите, възможностите и притесненията?
Иновация. Дискутират ли се алтернативи? Насърчават ли се нетрадиционните идеи и оригиналният подход?
Признание и похвала. Лидерът показва ли, че се гордее с екипа си? Екипът пример за подражание ли е? Членовете на екипа говорят ли положително за него с други хора?
Учене. Грешките възприемат ли се като възможности? Хората споделят ли прозренията си? Даването на обратна връзка част от добрата практика ли е?
Разнообразие. Търсят ли се различни перспективи? Гледа ли се на несъгласието като на възможност за потенциално развитие? Могат ли хората да изразяват несъгласие по уважителен начин?
Тим Кемп е водещ лектор към Академията на PwC. Той е и титуляр на модула "Развитие на хората" в мини MBA програмата на организацията. Кемп има повече от 30 години международен опит като консултант в сфери като лидерство, човешки ресурси, обучение и развитие на хора. Като старши консултант в Global Novations е работил върху различни проекти по лидерство и междукултурен обмен с организации като The Economist, AT Kearney, Dell, IPG McCann, Shell, Molson Coors и Microsoft. Сертифициран сътрудник е на Chartered Institute of Personnel and Development (CIPD), научен сътрудник на Института по мениджмънт (Англия), член на Европейския съвет по коучинг и менторство и почетен лектор в Bristol Business School, както и съветник към GSK Академията за управление на проекти и Академията по лидерство и коучинг на Морисън.
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 24 Фев 2016, 16:58
от Kleo
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 25 Фев 2016, 15:40
от Kleo
Kleo написа:
Какво точно правят те
Няма нищо по-лесно от това да си продуктивен и успешен. Изискват се само няколко неща като енергия, постоянство, ясна мисъл и амбиция. Нека ви издадем кои са седемте тайни на истински успешните хора! Какво правят те, за да са винаги номер 1 и всичко да им се случва така, както го искат.
7-те тайни на успешните хора
1. Правят си лист със задачи
Най-добре си вземете един тефтер и в него си записвайте по дни или като номериран списък всичко, което имате да свършите. По-важното обаче е да поглеждате този списък от време на време и да се стараете да го спазвате. Така ще избегнете хаоса да знаете, че имате един куп задачи, коя от коя по-спешни и да се чудите как да ги подхванете.
2. Реалисти са
Оптимизмът и надеждите са хубаво нещо, но е добре да не се забравя реалността. Това важи както за личния живот, така и за професионалния. Не може да очаквате да получите по-висока позиция в работата, ако не сте квалифицирани за нея. Не може да очаквате нещо да се промени в личния ви живот, ако сами не се постараете то да се случи. Не трябва да стоите с главата в пясъка или да си мислите, че единствено със силна молитва и вяра нещата ще се случват. Както гласи хубавата българска поговорка – лозето не иска молитва, а мотика. Затова дори и главата да е в облаците, дръжте краката здраво стъпили на земята.
3. Имат план за всеки ден
Това е пряко свързано с правенето на списъци от точка 1. Със ставането сутрин трябва да помислите кои са нещата, важни за днес, а не да чакате да изпиете второто кафе, за да си съберете мислите в главата.
4. Гъвкави са
Тук не се визира точно гъвкавост на тялото, въпреки че малко йога не е навредила никому. Става дума за това, че дори нещо да се обърка и да не върви по план, да успеете да пренаредите нещата по най-добрия начин. Нито вайкането и притесненията, нито упорството да свършиш всичко точно както си си наумил, биха помогнали.
5. Знаят кога да си починат
Както неведнъж сме казвали, качествената и редовна почивка е ключът към успеха. Именно това позволява на организма и на тялото да поемат дъх, за да продължат след това с още по-голяма сила. Казвайки си, че имате прекалено много задачи и карайки вечно на скорост, няма да постигнете нищо по-различно от „прегаряне“. То може да се изрази както в здравословен срив – болести, алергии, безсъние и т.н., така и в психологически – депресия.
6. Поставят си цели
Няма как да очаквате да постигнете нещо, разчитайки само на късмета си и доброто стечение на обстоятелствата. Да си поставиш цели е елементарно – сядаш на един откровен разговор със себе си и избистряш какво точно искаш да ти се случи. След това определяш времеви рамки – тази година, в следващите 3, след 5 години и т.н. Най-добре е, когато вече са ясни тези цели, да си ги запишеш някъде. Това помага на мозъка да се концентрира, както и да има представа какво наистина иска. И нека бъдат конкретни неща, защото „искам да стана богат“ нищо не значи.
7. Следят резултатите
За това много помага правенето на списък. Поне веднъж седмично, ако не всеки ден, преглеждайте нещата, които сте си записали преди като задачи и цели. Анализирайте кое се е получило добре и кое не толкова, къде сте допуснали грешки и къде сте се справили блестящо. Опитайте се да анализирате тези неща. Така ще имате съзнание за всичките си действия и бездействия.
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 29 Фев 2016, 14:00
от Kleo
Днес в службата проведохме интервю за длъжността "Сътрудник Социални дейности" в Центъра.
Плачевна история... От 81 кандидати, събрани от jobs.bg, подбрахме да поканим точно 9 човека /другите не отговаряха на критериите ни/. От тези 9, които поканихме, двама вече си бяха намерили работа, а трети не ни вдигна телефона. Останаха шест души, които очаквахме да дойдат днес през половин час всеки. От тези шест човека дойдоха трима, другите дори не благоволиха да се обадят, че няма да дойдат на интервюто.
И така, от трите жени, които видяхме, се спряхме на две от тях, които ни харесаха като присъствие, образователен ценз и професионален опит. Но тъй като проведохме и практически тест /който се състоеше в проста диктовка на доклад на български език/, за да проверим грамотността на хората, после почна голямото чудене коя от двете да изберем в крайна сметка. Истината е, че и двете бяха допуснали и граматически, и технически грешки в текста, който им бяхме издиктували. А са жени съответно на 31 и на 32 години, висшистки. До утре сутринта трябва да сме направили окончателния си избор. Бяхме четирима човека от екипа ни /шефът, аз и две преподавателки/.
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
От днес си имаме нова колежка в екипа, отдъхнах си...
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 12 Мар 2016, 10:16
от Kleo
И не само си имаме нова колежка, но се оказа и доста оправна, и активна, и способна. Днес приключи първата й седмица при нас. Всички сме доволни от нея и се радваме, че успява не само със служебните задачи, но и се вписа изумително бързо в колектива.
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 15 Мар 2016, 10:53
от Kleo
Какво ме спира да открия и последвам своето призвание?
2/3/2016
За много хора думите "призвание" и "мисия" звучат стряскащо, защото си представят нещо голямо, необозримо, леко метафизично или поне неприложимо точно в техния случай. Всъщност говорим за специфичните талант, дарба или умения, които абсолютно всеки човек притежава и те го правят уникален. Защо наричаме тези умения „призвание“? Защото сме призвани да споделяме талантите и дарбите си със света и така да правим своя принос. Ако всеки знаеше каква е неговата уникалност и чрез нея помагаше на другите, светът би бил едно наистина прекрасно място… Но, ние, хората, сме се отклонили доста от този път. Първо, не вярваме, че притежаваме свой талант и специфично умение – чувала съм не един човек да ми казва: „Но аз не умея нищо конкретно и категорично нямам дарби…“! Второ, дори тези, които знаят какви са талантите им, често работят нещо съвсем различно с оправданието: „От това не мога да печеля, затова имам друга професия, с която изкарвам пари!“ или „Учих икономика, беше модерно, вече съм на години и е късно да сменям професията си!“, или класическото: „Имам семейство и отговорности, не мога да се занимавам с някакви свои капризи!“
Да, така правим ние, хората – работим работа, която мразим, стоим във връзки, които отдавна са изчерпани, започваме бизнес само за пари, без да харесваме дейността, и никога не се питаме: „ЗАЩО?“ Всъщност не знаем колко висока цена плащаме за това, че живеем така! Плащаме със здравето и щастието си! И само ако знаехме, че да откриеш и следваш своето призвание съвсем не е толкова страшно и трудно! А истината е, че когато го направим, животът ни става по-красив и по-изобилен. Точно, когато живеем в унисон със своята мисия, ние ставаме много по-способни да се грижим за близките си, да бъдем отговорни и добри хора. Превръщаме се в по-добри родители, приятели, партньори, защото сме удовлетворени и щастливи. Само когато сме изпълнени с енергия, можем да даваме от нея на любимите хора.
Какво най – често ни спира да открием и да последваме своето призвание:
Не вярваме, че всеки има уникално място под слънцето. Решили сме, че хора с мисия са само Майка Тереза, Нелсън Мандела, Ганди или Далай Лама. Всеки от нас може да бъде като тях, защото всеки има своя мисия. Мисията може да не е свързана с цялото човечество, може да е свързана с нашето обкръжение. Има майки с мисия да отгледат щастливи и здрави деца, маникюристки с мисия да правят жените красиви, готвачи с мисия да доставят наслада на сетивата ни. Мисията (призванието) може да е нещо много семпло в нашите очи, но то е значимо за останалите. Най – лесно можем да открием какво сме призвани да правим като се запитаме коя е дейността, която ни изпълва със страст и може да я вършим с часове без да се уморим. Какво правим с такава любов, че не усещаме как минава времето? А следващият въпрос е – за какво най – често ни молят хората, кое наше качество използваме, за да отговорим на молбите на другите. Може би ни молят за съвет или да сготвим нещо вкусно, да помогнем с декорацията, да организираме събитие, да напишем текст, писмо. Призванието е където нашата най – голяма радост среща най – голямата нужда на света.
Мислим, че призванието ни е конкретна съществуваща професия, за която не сме квалифицирани. Призванието е свързано по-скоро с качества, които да изразяваме чрез професията си, а не с конкретна длъжност или бизнес идея. Ако имам дарба да изслушвам хората и да давам съвети, мога да съм психолог, коуч, учител по йога, но мога и да съм фризьорка, която изслушва и съветва клиентките си, автор на статии или просто да пиша постове във Фейсбук и да получавам писма с въпроси от хората. Всяка професия, която ми позволява да проявя своите уникални качества, е подходяща. А може да си измисля и мой нов, собствен формат.
Убедени сме, че от талантите и призванието ни не могат да се печелят пари! Това често е свързано и с друго погрешно вярване, че призванието е нещо артистично или духовно като дейност. Както казахме, качествата ни могат да се „пакетират“ във всякакви професии и бизнес дейности. Каквото и да създадете с много желание и страст, което да изразява вашата личност, то ще се търси от хората. Това значи, че едното условие, за да печелите добре е изпълнено. Другото е да коригирате убежденията си за парите. Факт, че има много хора с призвание – учени, художници, духовни учители, които тънат в нищета. Това е поради ограничаващи вярвания за парите. С правилните убеждения за богатството и парите и работа, която ви носи удоволствие и е в помощ на другите, ви чака изобилие със сигурност.
Вярваме, че трябва да измислим нещо ново и уникално, за да кажем, че сме открили призванието си! Както казва Елизабет Гилбърт: „Светът е на доста години и всичко вече е правено.“ Това не ни пречи да добавим и ние – да напишем книга, да отворим арт магазинче, да нарисуваме картина, да организираме сватби. Това, което кара хората да търсят даден продукт или услуга не е, че няма друг такъв, а любовта и страстта, която създателят му е вложил в него… Те всъщност търсят вас чрез създаденото от вас. Така че спокойно станете поредният сватбен фотограф, козметик, писател… всичко, което изразява истинската ви същност!
Чакаме перфектните обстоятелства, перфектната идея и ясния знак, за да започнем. Такива никога не идват и това е клопка, която трябва да преодолеем. Страх и съмнение винаги има, но успяваме само ако стартираме въпреки страха. А знаците обикновено идват едва когато започнем, за да ни насочат. Пресметнатият риск е наше задължение ако искаме вълнуващ живот. Не е нужно всичко да е перфектно, за да започнем. Първоначалната идея може да търпи промени, да идват нови идеи, да подобряваме старите. Дори и когато започнем, не винаги е лесно и това не значи, че не сме на Пътя си. Каквито и трудности да срещаме, в края на деня трябва да се запитаме: „Въпреки всички проблеми и препятствия, заслужава ли си да продължа да правя това? Искам ли го достатъчно?“ Ако отговорът е ДА, значи това е призвание и един ден усилията ни ще бъдат възнаградени.
Ако искаш да научиш как да откриеш и следваш призванието си с конкретни упражнения и още теоретични насоки, включи се в нашия онлайн тренинг в две части „Моето призвание – как да го открия и да направя успешни първи стъпки!“, на 14ти и 16ти март от 19ч. Пълна информация за тренинга и как да се регистрираш, виж ТУК!
Ваша,
Ирина
Re: Обичате ли работата си или основните си дневни занимания
Публикувано на: 08 Апр 2016, 09:31
от Kleo
Повечето HR мениджъри имат любим въпрос, който обичат да задават по време на интервю за работа и с който целят да научат нещо повече за кандидата извън обичайните и клиширани въпроси. Economy.bg попита HR професионалисти във водещи компании в България: „Кой е любимият Ви въпрос, който задавате на интервю за работа, и защо?“.
Любимият въпрос на интервю за работа на Петя Кафеджиева, SBTech
Какъв въпрос обича да задава тя на кандидатите и какво цели с него?
10 март 2016
Вижте какъв въпрос обича да задава Петя Кафеджиева, HR мениджър в SBTech, и какво цели с него:
„Любимият ми въпрос е: „За какво не Ви попитахме, а Вие много държахте да ни разкажете?“
Този въпрос цели да провокира въображението у кандидата да се представи в най-добра светлина, без да бъде лимитиран от отговори на конкретно поставени въпроси, т.е. целим да проверим умението му „да продаде“ своята кандидатура успешно. За нас е изключително важно да наемаме мислещи, креативни и като цяло хора „с характер“, хора, които във всеки един момент могат да защитят идеите си и умеят да се аргументират по най-правилния начин, било то пред друг колега, или мениджър, без да влизат в конфликти. За нас е ключово и още по време на самото интервю да разграничим кандидатите с потенциал и посредствените такива, защото вторите нямат място в компанията.“
Любимият въпрос на интервю за работа на Бойка Джартазанова, „Мобилтел“
Какъв въпрос обича да задава тя на кандидатите и какво цели с него?
28 март 2016
Вижте какъв въпрос обича да задава Бойка Джартазанова, експерт привличане на таланти в „Мобилтел“, и какво цели с него:
„Моят любим въпрос на интервю за работа е: „Удобно ли е да си говорим на ТИ?“
В „Мтел“ държим да сме открити и честни в своята комуникация, а това по време на интервю аз постигам с любимия ми въпрос „Удобно ли е да си говорим на ТИ?“. Това кратко изречение променя цялостната нагласа на кандидатите още в самото начало на срещата като премахва бариерите и скъсява дистанцията. Подготвени да бъдат подложени на разпит често виждам как внезапно се отпускат след този въпрос и дори с езика на тялото си дават сигнал, че имат готовност да покажат себе си такива, каквито са. Много по-лесно се обсъждат постиженията и амбициите, мотивацията и разочарованията, компетенциите и областите за подобрение, след като веднъж сме премахнали маската „Вие“. Често усещането за напрежение у кандидатите идва от факта, че им предстои да водят строго делови разговор, в който те ще бъдат в неравностойно положение. С любимия ми въпрос аз давам възможност на кандидата да остане в зоната си на комфорт. Това е и моята цел – да предразположа и подпомогна събеседника си да покаже най-доброто, на което е способен.”