forum.metsababa.net

Елис, Цони, влизам ви напълно в положението.
Съвсем естествено е да се ядосате в такива ситуации като посочените от вас.
Не зная какво да ви кажа като съвет за разрешаването им сполучливо, затова засега само силно и приятелски ще ви прегърна и двете

Цони,много хора си представят сервитьорската работа като нещо елементарно,поръчват ти и носиш.Всъщност обаче и тя си има своята специфика,запомняш поръчки,както и множество изисквания към дадена поръчка,работиш ежедневно с десетки хора,всеки от които те омаловажава,защото видиш ли си длъжен да му слугуваш и си го изкарва на теб,защото жена му не му е сготвила,например,изготвяш заявки,работиш с доставчици и разни предствавители,следиш за количествата на асортимента,който предлагаш и още куп други изисквания,които на пръв поглед изглеждат лесни и запаметими.И знаеш ли,не смятам Че не трябва да се ядосвам,защото при нас има много деца(казвам деца,защото повечето са току-що завършили),които пак казвам,имат високи изисквания към заплати и полагат минимум труд,за да си я заработят.А това са бъдещите ни лекари,адвокати и IT-специалисти.Да,някои ще кажат,че това е временна работа,но ако още в началото ти нямаш стимул,мотивация и не се научиш на правила и самодисциплина,за какви по "сериозни" професии си говорим по...лите????А и ако ни нямаше нас,сервитьорите(казвам нас,защото освен управител,аз никога не съм преставала да се включвам активно в работата),по ресторанти и кафета би изглеждало като в СОЦ-столова...За жалост...все по-малко хора оценяват този факт.

Елис,
Съгласна съм с теб.
Падението е повсеместно и обхваща всички нива и професии.
И сестра ми, и първата ми братовчедка са работили за по няколко сезона точно като сервитьорки и камериерки в САЩ, така че си напълно права - работата изобщо не е лека, нито лесна, напротив. Изисква много ресурс и тя. И двете са завършили английска гимназия и английска филология. Работеха там лете, за да спечелят пари. После се връщаха в България.

Но разбрах какво визираше и Цони. За учителската професия са просто немислими проявите на безхаберие, липса на отговорност, човечност, уважение към родния ни език и прочие. Защото това е професия, която възпитава, обучава, присъства активно и ежедневно в живота на нашите деца. Просто е недопустимо подобно отношение, нагласа и поведение. Но ето, че е факт. Че има и такива учители. Цони, дано с времето повлияеш позитивно на колежката си и я "заразиш" с професионализма и мотивацията си. Все ми се иска да остана оптимистка.

И двете поставихте много болна и в същото време много интересна тема за дискутиране!

Ели, много съм далеч от мисълта да омаловажавам която и да е професия. Всяка от тях си има своята специфика, отговорности и трудности. И въпреки, че май не съм се изразила особено добре, Деси ме е разбрала правилно. Извинявай, ако си се почувствала засегната!

Цони,аз не се почувствах засегната,просто днес ми е малко по-емоционален ден и може би се оставих сърцето да пребори ума

Първата пролетна буря....има такова очарование в нея!!!Сякаш душата ми бушува днес с нея

И на мен ми е ... буреносен, шантав, странен, много странен ден! Сутринта почна нестандартно, стихийно и неочаквано ... и завършва също толкова необичайно за мен

Ох, момичета. Прочетох какво сте написали ...
Според мен професионализмът става все по-дефицитен и това е навсякъде. Стремежът да вършиш качествено работата си все по-рядко се среща сред хората...
Сред по-възрастните според мен, заради оборотите на които ги върти живота, а при по-младите заради изкривената ценностна система. Според мен все по-трудно се осъществява приемствеността на ценности между поколенията. Самата идея за общност според мен е почти изчезнала.
Надеждата, която виждам е в нашите деца. Мисля, че ние, които сега възпитаваме децата си, (ако не всички, то поне ще ми се да вярвам една по-голяма част от нас) се стараем да изградим връзка с тях и да ги възпитаваме по един малко по-различен, не безразличен и хуманен начин. Самият факт, че форуми като този съществуват за мен е лъч на надежда.

cchery написа: Естел, ти с какво се занимаваш?! Имам усещането, че си човек на изкуството....., но това е само предположение.

Не, cchery, не съм човек на изкуството.
Бях експерт продажби.
В момента съм майка на пълен работен ден .
Преди около година закриха фирмата, в която работех и ме съкратиха. За мен това се случи в подходящия момент и не беше драма, а възможност. Нямаше кой да гледа децата, а и имах нужда от промяна, да сменя посоката ... и взех решение да си остана вкъщи за известно време, за да обмисля как искам да продължа следващия етап от живота си.
Планът вече е изготвен , но все още е в развитие и не съм готова да споделям. Очаквам резултати и тогава вече свободно ще мога да говоря. .

Лека и спокойна нощ на всички!

Ванче, голяма красота Пренесох се в един приказен свят. Щях да ви предложа цена да го взема, но Чери вече ме е изпреварила Да разбирам ли, че вашата работа е свързана с поддръжката на имението?
Естел, чудесно е, че имаш план за продължение, но най хубавото е, че си имала време да бъдеш с децата си.Те си растат и един ден ще напуснат семейното гнездо и затова да се възползваме максимално да си прекарваме времето с тях.
Цони, ти ме изуми направо
Елис, ти как си? По спокойно ли е около теб вече?
Чери, гледам държиш речи, инициативи разни.Браво
Деси, Алекс кой клас беше? Опитвам се да си спомня
Благодаря на всички за коментарите и съветите относно моята уртикария.На строга диета съм в момента ориз, картофи, зеленчуци и плодове.До момента няма резултат.Дори сега съм голяма криза.Не е храна, но продължавам да търся.Няма да се дам

Алекс е шестокласник, Цвет.

Момичета, време е приказката Рим да свърши. Утре летим обратно. Беше хубаво. Беше и трудно, защото аз всъщност бях на работа, но беше незабравимо.
Пет следобеда не стигат за Рим.
Знаех, че ще ми хареса. Рим ми беше мечта. Бих могла да живея тук. Вече искам да се върна пак, а още съм тук, още съм в Рим.