И така - ето ме, разплула се доволно на дивана в хола в Берн... тук сме 1 час по-назад спрямо България. Гледам шампионска лига, защото любимият ми английски отбор - Ман Сити играе. Пия любимата си бира - Brew Dog IPA и се чудя дали ще имам сили да се надигна след около час, за да се добера до леглото
. То и да се обикаля не е лесна работа.
Първото, което трябва да напиша за това наше пролетно, европейско турне, е че се случва след цели 2 години прекъсване. По обясними причини... 2020 година беше немислимо да ходим където и да.... Миналата отново беше тегаво за пътуване. Но тази..... освен всичко друго като бонус имаме и периода, в който тръгнахме, а именно - от 1-и април, когато в България, Германия и Швейцария отпаднаха голяма част от ограниченията. И това ни помага да забравим за маските почти на 100% - дотук сме ги ползвали единствено в самолета напът за Холандия. Трябва да подчертая, че в Швейцария от 1-и април отпадат ВСИЧКИ мерки! Не само маски.... тук вече, ако се разболееш от КОВИД, не си длъжен да стоиш в карантина....
За съжаление в Холандия, където кацнахме на 1-и април и останахме до 3-и, случихме на много лошо време. Студ и силен вятър.... И макар вятърът тук да не е изненада - все пак страната се намира на брега на океана и около 40% от територията ѝ е под морското равнище, фактът, че тръгнахме от пролетна България и кацнахме в зимна Холандия, бе малко разочароващ. Най-високият връх в Нидерландия има незавидните 321 метра по вертикала
. Та в този ред на мисли тук вятърът си "разиграва коня" както си иска. Все пак отидохме на гости на любимите ми лалета в ботаническата градина Койкенхоф и за голям късмет шатрата с орхидеите също работеше...., та се нагледах на лалета, минзухари, зюмбюли, фрезии, каланхое, амарилиси, антуриуми, орхидеи и каккво ли не о ще....... Честно да ви кажа - ако някой ми беше казал, че орхидеи и амарилиси могат да се аранжират повече от успешно заедно, нямаше да го повярвам. Но... го видях реализирано и е безумно красиво. И все пак имам още една несбъдната мечта по отношение на ниската земя, а именно да се разходя из полета с цъфнали лалета... И предният път - през 2018 година, и сега все още е твърде студено за тази красота да бъде видяна в началото на април.
В неделя, по план, ходихме на мач на Коки.... и пак по план паднаха
. Така, де... това последното не бе по план, ама много често се случва, когато ние гледаме негов мач, отборът да губи.
След мача се метнахме на колата (имаме си нова кола - Момчил купи форд КУГА в Берн) и карахме 5 часа от Холандия до почти най-южната точка на Германия в близост с границата с Швейцария. Крайната дестинация беше увеселителният парк "Европа парк" - това си е парк по подобие на Дисни, но доста по-голям и много по-разнообразен. Наречен е Европа парк, т.к. отделните му тематични зони са оформени като стил и кръстени на някои от Европейските държави - Португалия, Испания, Англия, Холандия, Русия и т.н. (България няма). В интерес на истината дори и тоалетните в отделните "държави" на парка са в съответния за страната стил
. В този парк аз, Бела и Коко буквално се раздадохме..... изкарахме 7 часа почти напълно плътно по атракциите..... Като броих по-късно, се оказа, че съм се качвала и пускала на над 12 влакчета от типа ролър костър...... Неслучайно в края на приключението вестибуларният ми апарат даваше заето, краката отказваха да ме слушат, а равновесието ми беше като след много силна морска буря, изкарана на евтин плавателен съд
. Но пък поне за 7 часа забравих, че Коки вече живее самостоятелно в Айндховен... и не сме всеки ден заедно.... Чувствах се както в предишните години, когато отново пътешествахме по този начин из Европа. И бях ...... (макар и за 7 часа) най-щастливата майка и човек на света.... НАИСТИНА
След парка шофирахме 2 часа и се прибрахме в Берн... за първи път бяхме в апартамента четиримата.... И странно, и тъжно, и хубаво, и не дотам хубаво.... Да си призная - чувстах го малко като предателство срещу дома ни в София....
Рано тази сутрин Коки отлетя за Айндховен, защото има лекции днес. А пък ние изкарахме следобеда в Берн в търсене на цялата истина за образователната система на Швейцария.... Ако е вярно, че Бела трябва да има и някакво ниво на владеене на френски език, много сме го закършили....
Мда.... тук в Швейцария официалните езици са 4 - немски, френски, италиански и романски.... и както ни обясниха в центъра за кариерно консултиране, в кантон Берн задължително се изучават немски и френски... във всиките им общински училища. С английския Бела няма никакъв проблем. Немския е напът да го проговори на прилично ниво. Но френски
.... е, не бяхме мислили по казуса френски език. Така че... предстои да разберем от срещи на място с директорите на 2 местни гимназии какво е необходимо, за да бъде приета Бела и да продължи образованието си.
Ами... май е това засега от мен.
Надявам се всички да сте здрави и да се чувствате добре...
. В момента с Бела сме във влак в Италия и пътуваме към Бергамо, откъдето ще си хванем самолета за София. Това беше най-удобната и изгодна връзка за прибиране в четвъртък. А държим да се приберем в четвъртък, защото от утре в София почва Световната купа по худ. гимнастика и естествено с Бела ще сме в залата 
.
