При положение, че се втрисам като чуя как "послушанието" е високо ценено качество у децата. И понеже Яна не е възпитавана да "слуша", знае ми отношението към въпроса и така лекичко ми подхвърля темата 
. казах й да напише каквото смята, защото според мен слушането не е положително качество. Обаче според Яна госпожата очаква обяснение за нещо хубаво . Ясно ми е, че няма да се разправям с госпожата, но се чудя как да постъпя спрямо тъпото домашно. Някакви идеи ?Аз лично бих посъветвала детето ми да напише това, в което вярва. Ако в него има съмнение, ще изложа собственото си мнение без въобще да ме интересува какво очаква госпожата. Колкото по-рано се заявя като "костелив орех"dexter написа:Ох, пак проблем - да се обаждам ли на госпожата на Яна или да си замълча! Домашното по четене за понеделник е кратко съчинение на тема "какво означава "да слушам""!
, толкова по-честна ще съм към околните. Пък за мен е важно да съм искрена. Декс, пиши после какво сте решили. 
Именно!!! ПОСЛУШАНИЕТО !!! Направо тогава бях искрено възмутена, казвам ти. В моите представи това си е определено отрицателна черта. И веднага се сещам за българската поговорка за преклонената главица и сабята... А може би защото Южният ми лунен възел е в Овен и просто НЕНАВИЖДАМ да съм ПОКОРНА и послушна, направо .... 
В смисъл, че е ясно като бял ден /поне за мен/, че СЛЯПОТО ПОСЛУШАНИЕ и ПОДЧИНЕНИЕ на АВТОРИТЕТИ, само защото са такива, НЕ СА ДОБРИ КАЧЕСТВА и не бива да се стремим да бъдем такива. Е, кога пък е добре все пак да бъдем "послушни"? Ами... когато съветът идва от достоверен източник и когато информацията от него има резон, за наше истинско добро е, и т.н. 
И аз като Чери - пиши после какво сте решили, написала Яна и какъв е отзвукът /ако има такъв/ от учителката й! 
Но моето мнение е: БЪДЕТЕ ЧЕСТНИ и се АРГУМЕНТИРАЙТЕ в съчинението. Поне аз така бих постъпила. Но риск има и ти сама знаеш какъв е той. ... Нали? 
сме противоположно на гореописаното от Верката и е доста трудно да оцелявам и на друго място, и сред други хора. И очевидно учим и възпитаваме децата си по аналогичния начин. За нашите деца е трудно да заемат позицията, на която сме. Както ни е било трудно и на нас на тяхната възраст. И не само - в момента те опитват абсолютно всичко, което светът им предлага. А това да си популярен е едно от най-примамливите "ученически състояния"Ver написа:Те правят така, че да отговорят на очакванията,
Ако го напишат "правилно" ще имат по-добри оценки ...,
Абсурдно...
Те имат огромна нужда да са част от стадото.
. Има случаи, в които послушанието също те прави популярен. Аз лично съм оставила Коко и Бела да изживеят всичко, с което ежедневието им ги среща. Това, разбира се, не означава, че не ме интересуват - напротив винаги съм там, където е мястото да разясня, да обясня и най-вече да добавя нещо от опита ми. Вече ми е пределно ясно, че за да станат успешни (моето разбиране за "успешен"), означава да минат всеки един житейски стадий от живота си. След което на денят ми тепърва му предстои да се развива по незнаен дори за мен начин. 
Ако пък реша и подтисна всичко в мен и привидно приема стандартните норми на живот(не, че те са нещо лошо) няма самата аз да се чувствам добре и това неминуемо ще се отрази отново на децата.Ей такива ми ти неща мъчат къдравата ми главица 
Добреcvety_rz написа:Декс, защо не пишете и за двете гледни точки за послушанието?
Естествено, че детето ще ми помогне за нещо вкъщи, а аз на него за някое домашно... ако се налага. Не смятам, че е добре майката нито да е свръх амбициозна, нито да е напълно неглиже - както почти винаги в живота май че оптималният вариант е да се стремим към "златната среда", към умереност, към реализъм. Поне аз така мисля де, не налагам своята позиция никому.
