Като видях тези точки и после свързани, навързани една с друга, точки, се сетих за прочутата реч на Стив Джобс. За това как много често всички ние не можем да сглобим отделните парченца от пъзела в една обща картина, докато сме в "окото на бурята" и "в центъра на събитията". Но като мине известно време, нещата изкристализират и стават толкова ясни - кое, защо и как се е случило.
От мъдростта на времето и с натрупаната опитност съумяваме да навържем хора, преживявания и ситуации, на пръв поглед ирационално и нелогично случили се с нас... и тогава животът ни се превръща в пъстър калейдоскоп, но не хаотично ширнал се пред погледа ни, а хармонично подреден, изчистен, някак "правилен" и "подходящ", таман като за нас.
Не зная дали ви се е случвало и на вас, приятели, към момента на дадено нещо да не можете да го осмислите, да го внедрите, да го интегрирате, да го добавите в тъканта на собствената си съдба, но след време, в ретроспекция, да го видите същото това нещо, в съвсем друга светлина, под друг ъгъл, и то да се впише идеално в картината на вашия живот.
Желая ви цветни рисунки, които дори и да изглеждат неясни, размити или мрачно-сиви в настоящето, в бъдещето да си бъдат точно вашите си рисунки - красиви, ясни, шарени, завършени, осмислени, прекрасни и съзвучни на същността ви!
Приемайте. Нека приемаме. ... И да се уповаваме, и да вярваме, че всичко се нарежда и подрежда перфектно... накрая.
Ако не сте гледали и слушали въпросната реч на Джобс, направете го сега, няма да съжалявате!
Хубави събота и неделя от мен

И благодаря на Белмондо.бг за вдъхновението в сутринта ми:
