forum.metsababa.net

Отварям "моята си" тема, в която ще влязат някои мои важни прозрения, лични равносметки, ретроспекции, добри идеи, съвети към самата мене си, споделена важна информация, бележчици, отметки. Според мен това може да бъде много полезна практика, тъй като поне лично на мен доста често ми се случва да разкажа нещо лично в спам-темите или в някоя друга тема, което никъде другаде не съм казала или написала. Обаче спам-темите с времето изчезват далеч назад из страниците на форума и стават един вид трудно достъпни и намиряеми. Затова тази темичка ще събира в едно такива мои откровения и постинги, които са едновременно значими и ценни за мен, несподелени никъде другаде, и също така такива, към които бих се върнала отново да прочета в бъдеще. Нека това тук бъде личното ми пространство, интимна моя територия, в която да поствам сякаш личния си дневник. Каня най-учтиво всяка от вас, която иска да коментира следствие нещо, което съм написала и споделила тук! Отворена съм за всякаква обратна връзка, съвет или конструктивна критика!

Каква ирония - да създам своя тема малко преди да вляза в състояние на неспособност да се изразявам, на своеобразен душевен вакуум, а така ми се пишеше и споделяше - със самата мен, с всички вас...

Ако не беше Чери със следната своя реплика, взета от една друга тема тук:

cchery написа: ... Винаги трябва да можем! Дори, когато е невъзможно!

нямаше да се отпусна и сега да напиша тези няколко реда. Но както по-горе и Линди е отбелязала, явно няма случайни неща...

Защо ли написаното от Чери ме провокира - защото точно така се чувствам от 2 месеца насам. Че ТРЯБВА ДА МОГА, дори когато ми е НЕВЪЗМОЖНО! Мноооого трудно нещо, приятелки мои. Никому не пожелавам това пагубно усещане, че вече не си ти самият, че не можеш да разчиташ на своите силни страни, знания, умения и способности, все едно някой е извлякъл сърцевината ти и те е оставил гол насред света... да, продължавам да съществувам и да върша много неща, но сякаш МЕН самата ме няма, отсъствам, безразлично и трудно ми е всичко, но продължавам и продължавам, защото от опита си знам, че случващото ми се е ВРЕМЕННО и ЛЕЧИМО състояние... и много се боря със себе си, и не спирам да пробвам и опитвам нови и стари, познати и непознати ми начини за справяне.

Депресията отново ме посети, след като близо 3 години не се беше вясвала на хоризонта. Хубавото е, че вече я познавам, знам какво да очаквам и не съм в такава паника, както при първата ми среща с нея. Това, за което съм БЛАГОДАРНА, е, че близките ми са здрави, обичат ме и ме подкрепят. Съпругът ми, синът ми, майка ми и сестра ми - невероятни опори! Не съм сама. Болката ще мине.

Олекна ми.

Деси, с теб сме и ще те чакаме тук, ще си мислим за теб и ще вярваме, че скоро ще се върнеш-онази старата Деси,която всички познаваме, която обича да се смее, да се шегува, да бъде опора. Но само когато си готова за това. Аз мисля, че първата крачка към изхода от пропастта е вече направена-това, че ни написа всичко това, че сподели с нас как се чувстваш. Когато решиш, че имаш мъничко още сила ще направиш и втората. Но моля те не спирай! Гледай напред и върви напред- заради хората,които са около теб, заради малкото ти съкровище,заради всички,които те обичат и са до теб в този труден момент!

Мерси много, Мърмори

Деско, чакам те тук! Време ти е да се оттърсиш от това. Не знам дали е редно да го пиша тук и сега, но лекарствата не ти помагат. Не те спасяват от епизодите на депресията. Няма да ти давам съвети какво да правиш, но това за мен не е решение. Прости ми, че съм толкова директна.

Говорихме си с теб за моя депресивен период. Без да имам диагноза се блъсках почти 3 години с мъката, тъгата, скуката, немощта, неможенето, неискането, безразличието, страха от скуката...... и в крайна сметка "отлепих". Без хапчета и диагнози.

Чувала ли си за Стивън Хокинг?! Един от най-големите физици и изследователи на космоса - наш съвременник. На 21 години му поставят изключително тежка диагноза. Следствие на болестта си той може да движи само един единствен мускул от тялото - някакво малко мъниче под дясното му око. Въпреки явната неправда този човек не спира. Никога. Съзнава вероятно всеки ден, че това, което му се е случило не е честно (колкото и глупаво да звучи това), но ето - превръща се в един от най-големите умове напук на тоталния си физически недъг!

"Живях под угрозата на смъртта през последните 49 години от живота си. При все това аз не се страхувам от смъртта, но и не бързам да умирам. Има толкова неща, които трябва да свърша преди това!", признава ученият.

Стивън Хокинг винаги е твърдял, че човек вместо да мисли за отвъдното, трябва да реализира пълния си потенциал по време на земните си дни. Самият той е доказателство за това - неуморно работи и до ден днешен, побеждавайки песимизма на лекарите, които му "обещават" само година-две живот. Това се случва, когато на 21 г. му поставят рядката диагноза амиотрофична латерална склероза. Фактът, че доживява до 70-годишна възраст, го превръща в истинско медицинско чудо.

Какво се опитвам да ти кажа?!? Ами това, че трябва да живееш въпреки "болестта" си. Как иначе ще обясниш периода от края на юни досега?! Какво ще кажеш - бях в депресия и не съм живяла?! Не ти ли звучи абсурдно особено за човек, който диша, гледа, чувства, работи?! :!: :?: Онези, които не живеят, оставят паметници след себе си...... Ти си жив човек, не студен камък. Приеми я тази пуста депресия и живей въпреки нея. Тя ще мине и ще замине. И дано не ти се налага някога да обяснаваш, че си пропуснала години от живота си и не можеш да си спомниш нищо от тях!

Чакам те..... тук или където и да било!

Най-после!!!
Съм си АЗ!!!
От 3 дена усещам подобрение, но от тази вечер като че ли се ЗАВЪРНАХ
Моля за стиснатите ви палци.
Дано този път вече наистина изляза от депресията, че я боря почти 3 месеца вече и се изтощих, приятелки, наистина.
Радостта ми е голяма в момента, но тъй като все пак утре съм на работа и ще ставам рано, си лягам вече. С голяма надежда в сърцето и подновена вяра в душата.
Целувки от мен и до скоро писане

Вихърче, липсваш ни!:922

Мърмори написа:Вихърче, липсваш ни!:922

Деси, едва ли щеше до теб да опре, ако беше лесно! Нали знаеш, че трудностите са за свестните хора........ защото те имат силата да се справят с тях!

Зори, Чери, момичета мили, дружки скъпи, завърнах се, да, но за точно 10 дена.
След това ново срутване. Но аз не се предавам, не спирам да се боря и да живея въпреки всичко.
Благодаря за отправените благопожелания! И аз си липсвам на себе си, но така ще да е, докато окончателно ми премине.

Привет, мило мое виртуално дневниче
Сядам да ти драсна 2-3 реда Днес се чувствам добре. Даже доста добре
Иначе напоследък често мисля. Доколкото ми се удава някаква мисъл. Интензивно се стремя да разбера някои неща. Ровя се из причините за други...
Този уикенд имах щастието да преживея две красиви вечери и нощи. В събота бях на клуб, пях и танцувах. Беше приятно! А вчера вечерта бях на концерта на Дженифър Лопес в Арена Армеец София!!! Много яко!!! Тотално се заредих, тази жена е ОГЪН!!! Секси парче, ако не вярваш, виж тук:

[youtube]IgLcQmlN2Xg[/youtube]

Няма да е зле да надникнеш и тук:

[youtube]GSLSwwkLRW0[/youtube]

Днес работя. Ама не се правя, че работя. А си бачкам бе! Отметнах доста задачки. Хубаво ми е
Ще пиша пак скоро, засега ти казвам чао и мерси, че си с мен... когато съм тиха, и ти притихваш, когато съм шумна, и ти говориш...

За довиждане и до нови срещи:

[youtube]wuL1QdwojfU[/youtube]