Странно отнесено ми е. В момента си почивам между две консултации. Хапвам си салатка и мисля за Живота. Чувствам се откачено и доста приятно. Отпивам и глътка горчиво кафе. На 37 е хубаво. Далеч по-хубаво от на 23 примерно.
Пиша, за да не се пръсна.
Пиша в моята си тема, за да не дразня никого.
Влизам да споделя, че ми е мъчно.
Че отново има дрязги между мен и мъжа ми.
Че не срещам нужното ми разбиране и подкрепа...
Ето какво се случи вкратце: сутринта преди да изляза драснах една бележка на Хри с молба да пусне пералнята и да полее цветята /събота и неделя имах плътни ангажименти и излизания, и почти не съм си била вкъщи, а днес е понеделник и ми предстои изключително натоварена седмица, и той го знае/. Пояснявам - от ноември миналата година той работи от вкъщи за себе си, тоест не ходи на бачкане някъде извън дома и няма шефове на главата си. Като се върнах в 6, заварвам купищата дрехи недокоснати, а цветята - неполяти. Бях помолила и Алекс да избърше праха, говорил с баща си, че е уморен, и той склонил да отложи и тази дейност за утре. Добре, че поне беше чел, както му бях заръчала! Иначе мъжът ми не си е клатил краката - неееее. Работил е яко, продал е един велосипед, пазарувал е. Браво за което, но... и сега идва моментът, заради който ми е така криво сега. Аз го питам - защо не пусна пералнята, цветята поляти ли са - и той вместо човешки да ми обясни, почна да ми крещи, че не бил се спрял, че работил като луд, че не бил гувернантка, че бил пуснал прахосмукачката, че бил гледал Алекс. Не се спря и ме гледаше кръвнишки. Много кофти ми стана. Само му отговорих, че и аз не съм гувернантка. След това той и Алекс излязоха до парка. Преди да се скараме, ме поканиха и мен с тях, но на мен не ми се излиза изобщо. А пък като видях неизпраното пране, неполятите цветя и несготвената вечеря, наистина ми се отщя излизането навън. Ами това е от мен засега. П.П. Излишно е да казвам, че към момента пералнята е заредена, цветята са доволно наквасени от моя милост, чиниите са прибрани, новите измити, и че се залавям с вечерята, веднага щом доизслушам едно музикално любимо парче...
И в унисон с минорното ми настроение сама на себе си пускам ето това:
[youtube]MupzmXXm0eQ[/youtube]
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Деска, ако имаше възможни решения и предрешени ситуации, то светът ни щеше да е безкрайно скучно място......... Разбирам те много добре какво ти е на душицата... какво искаш и какво получаваш..... и че си търсиш с право крилата.... Не мога да те успокоя или съвет да ти дам. Дано от факта, че съм те прочела и разбрала, по някакъв начин ти стане по-топло......
[youtube]Nw8i9EBY7FU[/youtube]
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."