Есенно-Зимно настроение влече към нас безкрайно забавление!

[ellis_stoyanova]

Привет,мецанки!
Толкова хубави неща чета,и не чак толкова,но се радвам заедно с вас.Цвети,честитя ти вашия нов дом.Нека бъдете много щастливи там,топлина и уют да има винаги.Всяко ново нещо внася положителна енергия в живота ни,особено ако е желано и мечтано.
Ние отпразнувахме 7 мия рожден ден на Анджи и 1 ви на м8ята малка племенница.Миналата година това малко чудо реши да се появи на бял свят на датата на кака си.Сега вече си имаме двоен празник.Празнувахме вкъщи с наши приятели,в детски център със съучениците на Анджи и отскочихме до Бургас за празника на малката.Беше прекрасна седмица,изпълнена с много вълнение,радости и страхотни изживяваниа.Заредих се максимално.Сега вече всичко си влиза в ежедневен ритъм но не се оплаквам.
През изминалата седмица Анджи участва в изложба на тема Аз м8га да творя от отпадъци.Направи кутия.имитираща дървена от вестници и боя.Стана ирасива и спечели първата си грамота.Почувствах се невероятно горда.А следващата седмица е на коледно математическо състезание.Оказа се,че математиката и се отдава...повече от ка майка и...и ме попита дали може да се яви.Аз веднага се съгласих
Искам да честитя и днешния празник на всички именници и празнуващи.Нека бъдем здрави и щастие да озарява дните ни!!!!

[dexter]

непоискано добро


Ей, май успях с линка (извинявам се за повторение на статията). Може би малко трябва да си поясня мисълта, защо статията е поучителна за мен. Едно време бях много добър слушател -сигурно защото нямах особено богат житейски опит, а и бях срамежлива. Обаче от около 10-15 години съм станала голям многознайко. От друга страна често се улавям как неща, за които съм била сигурна и съм декларирала твърда позиция, с течение на времето са се оказали неуместни или направо погрешни. Давала съм съвети на хора, които са искали да споделят. И то защото съм си мислела, че всичко ми е ясно. Че щом при мен е така, значи и при други е така. А това е едно голямо недоразумение, според мен. Защо мисля така? Защото го виждам по себе си - когато имам проблем, не очаквам друг да го реши. Иска ми се, но вече знам, че не е възможно. Сама си върша и най-неприятната работа. А когато споделям - мисля на глас, подреждам си информацията, стигам до някакво решение - сама! Може слушателят да ми помогне с друга гледна точка, но не и с решението - то трябва да си е мое (нещо като твоята версия, Чери, с подарените криле ). Така че като споделям личен проблем (изключвам моментите, когато търся съвет за поупка на микроскоп или други подобни битовизми ), го споделям, защото имам нужда някой да ме изслуша, да знам, че не съм сама, че проблемът ми не е с чудовищни размери, а е съвсем нормален и други минават през същото. Как да го реша - ще избера сама .
Пресен пример от нашето семейство и за непоисканото добро. Мъжа ми е голям специалист в това и на моменти много ме дразни. Във вторник ми се обади бившата ми колежка и поиска да се видим. Дойде до вкъщи и се разбра, че най-после са я съкратили (тя остана последна да работи във фирмата, след като новия собственик пое работат). Искаше да сподели, да се посъветва нещо по Кодекса на труда и прочие. Мъжа ми си беше вкъщи и присъства на разговора (с колежката сме семейни приятели). И веднага започна да дава предложения да разпита дали някъде някой не търси персонал. Момичето няколко пъти му каза, че няма проблем, че иска да си почине малко и т.н. Но той продължи да упорства - на другия ден се отвори въпрос, че сестра му набират някакъв персонал и пак се почна. И това не му е първия случай - ще кажете пада си по колежката ми, та затова се впряга ! Но не - така си прави по принцип - хвърля се да решава проблемите на хората, без значение дали са му близки приятели, дали са го молили или не. Не може да разбере защо това не е особено правилно, не може да разбере защо хората трябва да се справят сами. Едно е да помогнеш с информация, ако знаеш, друго е да ходатайстваш и да се ангажираш. Според мен това не е помощ и не е доброта. Сигурно мисля така, защото аз ужасно мразя да се чуватвам задължена на някого за услуги . Искам да ме изслушат, да ми покажат и други гледни точки, да ме успокоят, а не да ми предлагат решение. А споделянето помага - признавам го, нищо, че не обичам да го правя !

[cchery]

Здравейте и в неделния ден!! Тук е едно мъгливо... чак ми белее навън. И ме кара да чувствам нуждата единствено........... да стоя под меко и топло одеало . Но днес ще се излиза, защото ако трябва да отговоря на въпроса на Цвети:

А ти понапазарува ли?
............................................................................
А и между другото гледам интересни котешки снимки във фейса

Не, Цвет, аз вчера само си помечтах . Всъщност запланувала съм си всичките тези неща, но няма да ги купувам наведнъж. Да не говорим, че не съм се спряла на никакъв модел кухненски нож...... Искам и съм склонна да дам повече пари, въпросът е в това, че искам срещу тези пари да си купя качество!!!! Да видим.

А котешките снимки са плод на желанието ни със Силвето да имаме котенца . Т.е. тяхната Кари да има - от наш Атьо се очакваше само малко помощ . Но така или иначе не знаем още дали е станало нещо.

Иначе вчера водихме и Пуха, и Арти, при дядо Коледа - зоомагазинът, в който пазарувам, има инициатива във връзка с предстоящия празник, а именно - професионални снимки на домашните любимци с белобрадия старец. Та ние заведохме и двамата. Като за начало професионална снимка с дядо Коледар получи......... Бела ...... която така и не стигнахме до консенсус какъв точно домашен любимец е, но поне стоя мирна и щастлива в скута на дядката. След което дойде ред на Артьо - докато беше в ръцете на Бели, стоя спокоен, но в момента, в който тя стана от коленете на дядо Коледа и го остави в ръцете му, той показа, че въобще не е фен на подобни инициативи. И все пак - с него беше лесната част. Когато докарахме нещата до Пуха.... както бях казала предварително, дядо Коледа беше дошъл напълно неподготвен - нито ризница, нито железни ръкавици ...... Въпреки това, Коки гушна Пуха, приведе се и той към дядо Коледа и мисля, че поне 1 хубава снимка имаме и с нея. Аз обаче съм с една ухапана, и една одрана длан ....... Но признавам беше супер забавно.... и за мен, и за децата!

Елисче, много се зарадвах на постинга ти!!! От него си лъха на щастие и задоволство!!! Ти пишеш не с клавиатура, а с чувство . Поздрави специално Анджи за грамотата и й кажи, че България има нужда от такива деца като нея - инициативни, мислещи и работливи!!! И при нас, както при вас, Бела проявява завидни качества в математиката.... Преди 3 седмици тук имаше Софийски математически турнир. В нашето училище тя и още една нейна съученичка са с най-висок резултат!!! Идната седмица ще има олимпиада в съботата и Коледен математически турнир в неделя и тя е решила да "ошета" и двата . Според мен е излишно да ходи и на двете състезания, но я оставям сама да си вземе решенията.

Декс, поздрави за линка - справи се!!! Напълно се съгласявам с разсъжденията ти. И си мисля само едно - това, което си описала, е фаза, през която минаваме почти всички на младини. И аз винаги съм давала съвети, мнения и съм си мислила, че разбирам нещата по-добре от останалите. Оказа се, че просто ми ме липсвал житейски опит да разбера, че... не всеки се нуждае от моето мнение. Че то не е дотатъчно меродавно. И че в крайна сметка хич не е зле да се отнасям към другите както искам те да се отнасят към мен, т.е. ако аз не харесвам да ме поучават и да ми дават съвети, то е най-добре да НЕ го правя в отношенията си с другите.

Поведението на мъжа ти е разбираемо. Поне за мен. Знаеш ли... аз не бих била толкова строга към него . Нагледала съм се на точно обратното, напълно нехилистично и незаинтересовано поведение. Даже дотолкова съм свикнала никой нищо да не прави (дори и само да инициира), че когато нашият домоуправител, който е студент, абослютно навито вчера (в почивния си ден преди студентския празник) отиде на майна си в София, за да подпише от името на етажната ни собственост договор за ремонт на покрива, от който тече вода през абажура ни в хола , аз се оцъклих..... Дори му предложих, ако не му се занимава - защото е нормално - студент е и се приготвя за купон, аз да ида с разписания от него договор в офиса на фирмата... Но момчето се оказа сериозно и свърши сам работата .....

И така - завършвам пак с Цветка, наистина се оказва "всяко зло за добро", т.е. за това че не пътувахте тази седмица - този вирус, който са лепнали децата на вашите приятели, е много агресивен..... и съм сигурна, че хич нямаше да ти хареса идеята да се подрискате вкупом. Няма за какво да ми благодариш... честно!!! Но, ако ми дадеш 1-2 професионални съвета за 2 снимки, които тамъня с фотошоп, ще .... ъъъъъ..... сториш едно добро на другарче в нужда :1140 :1140 .

Честитя празника на всички именици днес! И желая здраве, късмет и усещане за щастие!

[cvety_rz]

Чери, кажи какво те интересува и съм насреща. Ако искаш ми изпрати снимките на меѝла и ще ти ги обработя. Браво на Бела Радвам се да чета за децата такива хубави неща.
Елис, браво и на вас Ти какво работиш в момента?

[Kleo]

Добър ден!!!! Ех, какъв ден!!! Стоя си вкъщи, загъната под едно топло одеало. Навън небето не се вижда и съответно липсата на слънце поражда една друга липса у мен, а именно желание да напусна дома и да ходя някъде си...... И затова си кротувам на топло, с комп в скута, помагам за домашното по БЕЛ на Бела, спокойно ми е и мнооооооооого уютно!!! И планирам по-късното излизане.... искам да си купя нов кухненски робот. Имам нужда от млековарка. От орехотрошачка. От хубав кухненски нож. И т.н. ...... Въобще, планирам един мнооооооооооого приятен следобед, изпълнен с тръпнещия гъдел от това да си купиш нещо ново. Макар че ще ми се наложи да водя Бела на тренировка, но... аз вече съм свикнала с това.

Цветка, много ти се насъбра на тебе!!! Но и няма как да не ти честитя новите придобивки - апартамент (не че е нов де ), офис и комп ........... Боже, събрани така накуп, ще рече човек, че шестица от лотарията си спечелила :lol: :lol: ..... Но каквото и да е, желая ти да се чувстваш все по-добре оттук натам. И съм сигурна, че Симчо пак ще има най-прекрасния РД!!!!

Интересна фотогалерия

Деска, единственото, което мога да констатирам от тази фотогалерия, е изключително лоша работа с фотошоп. Честно...... дори и аз, която работя сигурно с едва 10% от ресурсите на програмата, при това работя на принципа проба-грешка, бих се справила по-добре!!!! Това е едното!!! А второто - спорно е дали съвсем точно или дори с някакво приближение са предадени стандартите за красиво тяло в съответните страни...... Поне според мен.

И аз прочетох статията още онзи ден, обаче нямах време да вляза и да напиша нещо. А то щеше да е - офффф, тоя Симо откакто издаде книга за отглеждането на деца, стана голям специалист по въпроса !!! То ако беше толкова лесно човек да се идентифицира и да се причисли към някоя категория, щяхме до сега да сме го направили! И да си спестим упреци, крясаци, кавги с децата си, които сигурно обичаме най-много от всичко на света. Обаче като трябва да взимаш по 100 решения на ден за това и онова, не може постоянно да си перфектен и да мислиш дали даваш крила или ги режеш. Някой хора си мислят, че родителите автоматично трябва да се освободят от всичките си душевни проблеми.

Декс, да беше написала само това последно изречение (което съм уголемила), щеше да си казала всичко и от мое име! Да, така е..... Обществото ни налага "да се обличаме" в неимоверно тесни дрехи, които на всичкото отгоре ни стоят и комично, защото освен всичко друго, не отговарят на собствения ни образ и присъствие, с които сме се декларирали.... Точно затова приех статията на Симо чисто информативно - да знам какви настройки има в обществото ни към настоящия момент. Тя в никакъв случай не отразява мнението ми. Може би едва една много малка част от него.

Всъщност исках да пиша за друго - ей сега ми попадна тази статия
http://www.gnezdoto.net/izkustvoto-na-o ... -da-pravia (пак забравих как се редактира линка, но обедната ми почивка свърши и нямам време да търся )
Темата е "непоисканото добро", сещам се, че Деси беше пускала специална тема за това, но не я намерих. Стори ми се интересно и поучително и реших да споделя .

Декс, мисля, че схващам добре смисъла на написаното в статията!!! Но честно, за мен и ти, и авторката, сте в едно абсолютно противоречие....

Тя казва:

Добрият приятел не поучава, а изслушва.

Ти пишеш:

Стори ми се интересно и поучително и реших да споделя...

И да попитам и аз на мой ред: вас пък кой ви е питал какво мислите по въпроса и въобще искал ли ви е някой мнението, та го давате?!?!?! И си позволявате да ми казвате кое-как; и какво-що?! Айде моля, само не ми казвайте какво да правя и мисля!!!!

Как звуча по-горе?!? Грубичка, арогантна, неблагодарна....... аз мисля, че още епитети могат да се добавят към този мой изказ... който бих си позволила, но не тук и не към теб, Декс! Исках просто да бъда показателна, когато казвам, че.... това с "непоисканото добро" е едно изключително добро оправдание или инструмент в ръцете на оправдаващия се да не дава обяснения. Защото, както е в статията, ако немкинята не е искала каквото и да е - мнение, решение, съвети, то за какво въобще е споделила с приятелката си, че има сериозен проблем?! Защо е допуснала другата да й навлиза толкова навътре в личното пространство. Защо е ходила на тези обяди..... и т.н. въпроси!!! Моят отговор е - защото е имала нужда от това!!! Със сигурност. Но в един момент просто е изтрещяла от натрупаното напрежение. А може би и от осъзнаването, че яко се излага пред някого, а не иска да е слаба. И..... този някой става неудобен, става гадняра с непоисканото добро, досадника, който ти чопли душата!!! И да, аз наричам това неблагодарност!!! Действително, едно от моите първи "веруюта" е казаното в Библията - лявата ръка да не знае какво прави дясната, т.е. не очаквам да ми се връщат жестове, думи и т.н. Но...... очаквам, когато аз подходя добронамерено към някого, да получа същото отношение. Както и обратното - сопна ли се, после заслужавам да ми натрият носа!!!

И при теб, Декс, считаш, че статията е поучителна.... за мен тя е просто показателна. Не ме учи на нищо. Но ми дава информация какъв може да бъде животът!!! Така че...... дет се вика, не ми казвай какво да правя . Да, ама не!!! Това няма да го чуеш насериозно от мен, даже напротив - благодаря ти за информацията, която сподели. За това, че ми даде възможност да те опозная още малко. Затова, че не мълчиш като сом, когато имаш какво да кажеш!!!

А причината е, че съм съгласна със Симо, че майките трябва да осигуряваме освен корени, и криле на децата си

Десита, напълно съм съгласна. С едно малко допълнение от моя страна - мен, ако питаш, трябва да осигуряваме на децата си условия да им никнат криле!!! Защото подарените криле са като патерици - или са неудобни подпори за цял живот, или нещо, което е временно и като махнеш, пак трябва да се научиш да ходиш!

Ами комай това е засега..... А вие с какво се занимавате в този съботен ден?! ...

Ей, Черитка, ще започна с отговор на финалния ти въпрос, макар и с голямо закъснение. В събота бях именичка По този повод изведох Алекс из предколедна София на дъъъълга разходка Изкарахме си много готско, говорихме си, черпихме се, абе изобщо беше много хубав ден и за двама ни.

Ти купи ли си кухненски робот, млековарка, орехотрошачка, хубав кухненски нож? Мини, похвали се!

Цвети, как изкарахте РД на Симчо? :1211 Нагушка ли и от нас малкото юначе?

Колкото до галерията и фотошопа, аз пък изобщо не разбирам. Нито ползвам тази програма. Просто ми стана интересно как едно тяло би могло да бъде променено. И ми се прииска да споделя с вас. Нищо повече.

Колкото до този цитат Някои хора си мислят, че родителите автоматично трябва да се освободят от всичките си душевни проблеми, съгласна съм, че ние нито сме машини, нито роботи... имаме си своите добри и лоши дни, своите настроения, силни и слаби страни, своите лични терзания и болки понякога... нормално е и да изпушваме, и глава да ни заболи, и от стрес да се развикаме... Нормално е. Естествено е.

Чери, Чери, Чери не мога да се съглася с този твой абзац, ама никак даже: ... Исках просто да бъда показателна, когато казвам, че.... това с "непоисканото добро" е едно изключително добро оправдание или инструмент в ръцете на оправдаващия се да не дава обяснения. Защото, както е в статията, ако немкинята не е искала каквото и да е - мнение, решение, съвети, то за какво въобще е споделила с приятелката си, че има сериозен проблем?! Защо е допуснала другата да й навлиза толкова навътре в личното пространство. Защо е ходила на тези обяди..... и т.н. въпроси!!! Моят отговор е - защото е имала нужда от това!!! Със сигурност. Но в един момент просто е изтрещяла от натрупаното напрежение. А може би и от осъзнаването, че яко се излага пред някого, а не иска да е слаба. И..... този някой става неудобен, става гадняра с непоисканото добро, досадника, който ти чопли душата!!! И да, аз наричам това неблагодарност!!! Действително, едно от моите първи "веруюта" е казаното в Библията - лявата ръка да не знае какво прави дясната, т.е. не очаквам да ми се връщат жестове, думи и т.н. Но...... очаквам, когато аз подходя добронамерено към някого, да получа същото отношение. Както и обратното - сопна ли се, после заслужавам да ми натрият носа!!!

За мен лично е твърде вероятно и възможно, и дори често срещано в ежедневието, човек да сподели с близък нему човек за свой проблем, било то твърде личен, интимен, смущаващ и т.н. И то наистина не с цел някой да му казва какво да прави, как да процедира в дадения случай, а просто да го изслуша и разбере гледната му точка. И не виждам в това някаква драма. Виждам се с някого, той говори, ако не иска съвет и помощ, аз приемам, че той се разтоварва и споделя. Най-много да попитам дали има нужда от еди-какво-си и да заявя, че съм насреща за него. Но да почвам с непоискани съвети от рода на трябва-да-направиш-еди-какво си, няма как да стане. Вече не! Точно защото смятам, че всеки човек носи отговорност за собственото си поведение, решения и избори. И никой няма правото да му се меси в нещата.

Колкото до очакванията, вече нямам очакването някой да ми върне добронамерен жест. Ако съм поискала да постъпя добронамерено, съм го направила по силата на собствените ми импулси и императиви. Вече нямам очакванията, че другият човек ще оцени постъпката ми. Това е негов избор, негово решение, негово право да реши как да реагира, как да откликне. Не е моя работа и не обременявам психиката си с очаквания какво-би-трябвало да направи той спрямо мен. Един вид моята позиция е нещо от сорта на "Аз правя каквото трябва, да става каквото ще!"

Чери, иска ми се да завърша предългия си пост с твоите думи, които напълно споделям:

...мен, ако питаш, трябва да осигуряваме на децата си условия да им никнат криле!!! Защото подарените криле са като патерици - или са неудобни подпори за цял живот, или нещо, което е временно и като махнеш, пак трябва да се научиш да ходиш!

Абсолютно съм убедена, че не бива да подарявам скърпени по моя модел криле на Алекс Нека лети с неговите си крила, които ще са му удобни и ще са си тамън за него! Нямам проблем с това, ама никакъв. Затова да, готова съм да осигурявам условия за това да му никнат криле, след това и да укрепват тези криле. За да му служат после по време на целия му живот. Да му дават свобода и хоризонти. Иии... ето че неусетно затварям кръга, като отварям отново темата за непоисканото добро ... а именно ако му дам криле по свой избор, по мое усмотрение, по "свой образ и подобие", аз всъщност ще съм направила нещо вместо него, ще съм му навредила, без да го искам, вместо да съм му помогнала... точно това се казва и в Закона за Непоисканото добро. Да не се месим там, където не ни е поискано. Това, че някой ни е близък, не ни дава правото да определяме как да мисли той, как да живее живота си, как да се храни, къде да пътува, какви дрехи да носи и с какви хора да дружи, каква да му е религията, какви книги да чете и каква музика да слуша. Разбра ме.

[Kleo]

Привет,мецанки! Толкова хубави неща чета,и не чак толкова,но се радвам заедно с вас. Цвети,честитя ти вашия нов дом. Нека бъдете много щастливи там,топлина и уют да има винаги.Всяко ново нещо внася положителна енергия в живота ни,особено ако е желано и мечтано. Ние отпразнувахме 7 мия рожден ден на Анджи и 1 ви на моята малка племенница. Миналата година това малко чудо реши да се появи на бял свят на датата на кака си. Сега вече си имаме двоен празник. Празнувахме вкъщи с наши приятели,в детски център със съучениците на Анджи и отскочихме до Бургас за празника на малката. Беше прекрасна седмица,изпълнена с много вълнение,радости и страхотни изживявания. Заредих се максимално. Сега вече всичко си влиза в ежедневен ритъм но не се оплаквам.
През изминалата седмица Анджи участва в изложба на тема Аз мога да творя от отпадъци. Направи кутия, имитираща дървена от вестници и боя. Стана красива и спечели първата си грамота. Почувствах се невероятно горда. А следващата седмица е на коледно математическо състезание. Оказа се,че математиката и се отдава...повече от ка майка и...и ме попита дали може да се яви. Аз веднага се съгласих Искам да честитя и днешния празник на всички именници и празнуващи. Нека бъдем здрави и щастие да озарява дните ни!!!!

Елисче, Алекс пък се записа на Математическа олимпиада, по изрично НЕГОВО желание, въпреки че е по-скоро слаб по математика засега. Разбира се, че се съгласих. Сега тази събота ще е олимпиадата, от 9 часа. Вашето състезание кога ще бъде? ... И браво на Анджи за еко-кутията, която е изработила! Честита й грамота! Има защо да се гордееш с нея!

Присъединявам се към благопожеланията на Елис за новия дом на Цветката

[Kleo]

непоискано добро


Ей, май успях с линка (извинявам се за повторение на статията). Може би малко трябва да си поясня мисълта, защо статията е поучителна за мен. Едно време бях много добър слушател -сигурно защото нямах особено богат житейски опит, а и бях срамежлива. Обаче от около 10-15 години съм станала голям многознайко. От друга страна често се улавям как неща, за които съм била сигурна и съм декларирала твърда позиция, с течение на времето са се оказали неуместни или направо погрешни. Давала съм съвети на хора, които са искали да споделят. И то защото съм си мислела, че всичко ми е ясно. Че щом при мен е така, значи и при други е така. А това е едно голямо недоразумение, според мен. Защо мисля така? Защото го виждам по себе си - когато имам проблем, не очаквам друг да го реши. Иска ми се, но вече знам, че не е възможно. Сама си върша и най-неприятната работа. А когато споделям - мисля на глас, подреждам си информацията, стигам до някакво решение - сама! Може слушателят да ми помогне с друга гледна точка, но не и с решението - то трябва да си е мое (нещо като твоята версия, Чери, с подарените криле ). Така че като споделям личен проблем (изключвам моментите, когато търся съвет за поупка на микроскоп или други подобни битовизми ), го споделям, защото имам нужда някой да ме изслуша, да знам, че не съм сама, че проблемът ми не е с чудовищни размери, а е съвсем нормален и други минават през същото. Как да го реша - ще избера сама .
Пресен пример от нашето семейство и за непоисканото добро. Мъжа ми е голям специалист в това и на моменти много ме дразни. Във вторник ми се обади бившата ми колежка и поиска да се видим. Дойде до вкъщи и се разбра, че най-после са я съкратили (тя остана последна да работи във фирмата, след като новия собственик пое работат). Искаше да сподели, да се посъветва нещо по Кодекса на труда и прочие. Мъжа ми си беше вкъщи и присъства на разговора (с колежката сме семейни приятели). И веднага започна да дава предложения да разпита дали някъде някой не търси персонал. Момичето няколко пъти му каза, че няма проблем, че иска да си почине малко и т.н. Но той продължи да упорства - на другия ден се отвори въпрос, че сестра му набират някакъв персонал и пак се почна. И това не му е първия случай - ще кажете пада си по колежката ми, та затова се впряга ! Но не - така си прави по принцип - хвърля се да решава проблемите на хората, без значение дали са му близки приятели, дали са го молили или не. Не може да разбере защо това не е особено правилно, не може да разбере защо хората трябва да се справят сами. Едно е да помогнеш с информация, ако знаеш, друго е да ходатайстваш и да се ангажираш. Според мен това не е помощ и не е доброта. Сигурно мисля така, защото аз ужасно мразя да се чуватвам задължена на някого за услуги . Искам да ме изслушат, да ми покажат и други гледни точки, да ме успокоят, а не да ми предлагат решение. А споделянето помага - признавам го, нищо, че не обичам да го правя !

1:1 с моето мнение по въпроса, Декс

[cchery]

Чери, кажи какво те интересува и съм насреща. Ако искаш ми изпрати снимките на меѝла и ще ти ги обработя.

Цветка, хубаво-лошо, вече го направих и дадох да се работи .... Просто няма време за нищо, ако искам да се справя и с графика.... Но ако ти е любопитно, ще ти пратя готовите колажи - ей така за съвет какво да оправям занапред.

Здравейте, хора. Тази сутрин се събудих с гърлобол - не е нещо страшно, но е факт. И въобще като цяло ми е едно дробско :lol: :lol: .... А ужасната мъгла само подпомага усещането за пълен застой - все едно съм се накиснала някаква бяла каша ..... Но каквото е - такова!!! Тази седмица се почва маратона с празнувания.... Трябва да се издържи до 01.1 :lol: :lol: . В сряда е Анкинден, в четвъртък е детското Коледно парти от работата на Момчил. Другата седмица във вторник Бели има представяне на съчетанието си на годишното тържество на клуба им в малката зала на Арена Армеец. С Момчил сме на концерт на Аксепт на 16-и, а на 17-и на Коледното парти от фирмата му. Предстоят представяне на съчетанието на Бела в РИНГ мол и на Коледното тържество в нашето училище. Съответно Коко и Бела имат Коледни тържества с класовете си ... По Коледа ще пътуваме към Пловдив, а по Нова година - до Тетевен.... Междувременно ще си спретнем едно подобаващо изпращане на тази година с мацките от квартала.... :1140 :1140 :1140 ..... И нека ПРАЗНУВАНЕТО започне СЕГА!!!

Този постинг го пиша от 2 часа - все изкача нещо друго да върша. Затова го пускам.... пък после, ако остане време, ще допълвам!

[Kleo]

Казано с илюстрация:



Чери, много приятно да си изкарате мацките :1211

[cchery]

Чери, много приятно да си изкарате мацките :1211

Тенкю!!

И да знаеш, че хич, ама въобще даже не ти приемам аргументите в "защита" на подетата кампания за отърваване от омразното "непоискано добро" ... Знаеш ли, всъщност, кой е най-лесният начин дори да не се сещаш за това?!?!? Да си подбираш компанията.... Мисля, че с теб сме на такава възраст, че добре знаем какво искаме, с кого искаме и искаме ли въобще?!?! Аз нямам нито 1 човек в приятелския и кръга ми с познати, които да ми прилагат "непоискано добро". Да не кажа, че дори страдам от недостиг на желаещи да свършат дори и належащото добро... Аз самата съм такъв тип човек, че определено съм в услуга на доста хора и кампании...... И... честно - никой дотук не ми е казвал, че правя "непоискано добро". С изключение на Верката ... От такива ситуации аз мога да черпя само поуки и да продължавам напред!!! Ако не искаш някой да ти дава съвети, да ти влиза в положение, да взема решения вместо теб, ами...... моля - избери някой друг, на когото да споделиш!!! Или, изливайки душата си, постави много ясни граници какво всъщност целиш с това споделяне... за да не получиш друго. Значи за мен е много важно човек да търси първопричините за дадено събитие и т.н. в себе си, а след това - в околните .

[Kleo]

Ако не искаш някой да ти дава съвети, да ти влиза в положение, да взема решения вместо теб, ами...... моля - избери някой друг, на когото да споделиш!!! Или, изливайки душата си, постави много ясни граници какво всъщност целиш с това споделяне... за да не получиш друго. Значи за мен е много важно човек да търси първопричините за дадено събитие и т.н. в себе си, а след това - в околните

Ще го имам предвид за теб. Аз нямам проблем с "Непоисканото добро" спрямо това да ми го прилагат на мен.

Обаче допреди съвсем скоро самата аз имах склонност да прилагам такова отношение към околните. Е, вече не го правя, освен ако изрично не ми е казано / указано / намекнато.