


Тази сутрин се събудих силно схваната..... вчера се престарах с риненето на сняг. Освен, че се включих към инициативата на колегите на Момчил за почистването на един тротоар по главен столичен булевард, вечерта развъртях греблото и на нашата малка, квартална уличка. Това последното след като употребих 10 минути от живота си да пробвам да паркирам пред блока ни иииииииии така и не успях. Кишата, очертаните ледени коловози, размекнатия като пясък мръсен сняг..... гумите и съединителят на колата така смърдяха, че не на шега се уплаших. Единственото, което мога да добавя към това е, че... да ми помогне, слезе само една комшийКА от нашия вход... Без коментар за нашите изнежени мъжлета......, които също като мен затъват в снега и не могат да паркират, но го правят някак си.... и не им пука за никой друг!!!



Декс, не ща да съм "съветник на президента" или поне да звуча така...., но в крайна сметка опасността в Европа е реална. Сега, днес, утре.... и по-натам!!! Ти сама избираш дали да се стопираш от пътувания или не. Не опасността.... Страхът да не се случи това или онова.... тази преграда е в главата ти! С много от нас е така!


Чао от мен засега!