Kleo написа: ↑11 Апр 2020, 20:08
Уффф, много му се ядосвам на това задължително носене на маски навън!
Обаче вече е факт...... и какво правим?!
Лично аз днес съм от сутринта та досега на дивана - във всевъзможни пози.... превъртях интернета... и скапввам настроението си все повече и все повече......
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Чери,има едни маски с клапанче,нямам идея колко струват,но са супер удобни и смятам,че циркулацията е много по добра с тях.Имам и шита такава,без клапан,също се чувствам добре с нея,няма го това запотяване като еднократните зеленикавите
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю
ellis_stoyanova написа: ↑12 Апр 2020, 19:30
Чери,има едни маски с клапанче,нямам идея колко струват,но са супер удобни и смятам,че циркулацията е много по добра с тях.
Ели, имаме такава маска - Момчил я спечели от работата си по повод един конкурс за най-много направени крачки за 1 месец от служител на фирмата. Той я пробва и каза, че единственото, което може да му се случи ако тича с нея, е да остане без кислород...... За нормален спокоен ход е чудна, но за тичане просто не става.
но да ти призная, при Т над 10 градуса това си е чисто мъчение - чувствам как се задушавам, оставам без кислород и леко се замайвам. Поради което към средата на бягането го свалям.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Всеки ден въртя педалите на велоаргометъра или правя клекове, планкове, или танцувам на хубава музика. Определено ми трябва движение и гледам да си го осигурявам редовно, че иначе качвам килограми и сантиметри. Понякога се и разхождам из кварталните улици, ходя да пазарувам, просто си намирам някаква работа извън дома, добре че веднъж седмично ме викат и на работа в Центъра.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Времето е гадно, мрачно, хладно и дъждовно, но сега ще стана от компютъра и ще изляза навън да се разходя малко на въздух и да напазарувам. Човек трябва да си търси и да си намира начини да се движи и да излиза навън. Според мен е от жизненоважна необходимост това последното. Само вкъщи не се търпи иначе. После ще поспортувам малко от вкъщи, клекове, планкове, йога, танци, въртене на педалите на вело-то... И така.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Kleo написа: ↑21 Апр 2020, 14:34
Времето е гадно, мрачно, хладно и дъждовно, но сега ще стана от компютъра и ще изляза навън да се разходя малко на въздух и да напазарувам. Човек трябва да си търси и да си намира начини да се движи и да излиза навън. Според мен е от жизненоважна необходимост това последното. Само вкъщи не се търпи иначе. После ще поспортувам малко от вкъщи, клекове, планкове, йога, танци, въртене на педалите на вело-то... И така.
Аз пък, Деска, именно в този мрачен и дъждовен 21-и април, излях към 20 часа някъде от нас и направих страхотно тичане в парка в комбинация от 1200 скока на въже... Да, валеше ме, да не беше топло, но пък беше спокойно, тихо.... сякаш човек можеше сам да се въплати във въздуха и природата.
Иначе от днес отчитам 10 км избягани като имам направени и 2 спринтови мили в рамките на тези 10 км... Спринтова миля ще рече, че разделям разстоянието от 1 миля (1600 м) на 4 отсечки от 400 метра и се старая всяка следваща да избягам с поне 5 секунди по-бързо от предната.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Браво, Чери и Деси! Поддържате духа на темата и собственото си здраве. Покрай болницата бях спряла движението и спорта, но от вчера започнах да скачам на въже. Никога не съм го правила и сега се уча. Много ми е забавно и интересно. Също така започнах тренировки по 20 минути с едно приложение на телефона и естествено имам МТ. Не са много интензивни тренировките, но достатъчни на този етап за мен. Като свърши това извънредно положение се връщам веднага в залата. Определено ми липсва фитенса :(