ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема

[Kleo]

О, не отворих аз темата.
Аз просто я продължих,
защото чак сега ви открих,
а вие бяхте писали тук
точно за 3 март, срама и още 1001 неща

[Нели]

О, не отворих аз темата.
Аз просто я продължих,
защото чак сега ви открих,

Може би трябваше да оставим в старата тема линк към новата.

[Нели]

Момичета, искам да ви разкажа накратко една история от преди два-три дни, която за мен е вдъхновяваща по някакъв начин.

Ще започна с думите, които от години стоят в подписа ми тук - "Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" - Уолтър Липман. И по-точно ще започна в Уолтър Липман, много инатересна личност впрочем, за която повечето хора не знаят нищо. Малцината, които знаят, понякога просто поназнайват кой е бил той. Аз съм в това число. За да не ви отекчавам, само ще пуна ЛИНК към биографични данни за него. Ще добавя само, че е бил прочут с точните си прогнози, включително и с репликата му в края на преговорите за мир в края на Първата световна война "Довиждане господа, следващата ни среща ще е след 20 години". Излишно е да казвам, че тези думи са казани през 1919 г., точно 20 години преди началото на Втората световна война през 1939 г.
Разказвам за Уолтър Липман, защото, макар да ми е интересен от години, едва онзи ден сутринта аз се заинтересувах дали има нещо, издадено в България от него. Оказа се, че единствено книгата му "Общественото мнение" е издавана у нас, но още през 2001 г. и отдавна я няма по книжарниците. Има я в библиотеката на университета, проверих и това и си бях наумила да ида да я потърся.
Същият ден попаднах във Фейсбук на текст на проф. Боян Дуранкев, в който той бегло споменава Уолтър Липман. Боян Дуранкев е професор в УНСС, ерудит и много интересен автор, минаващ сред икономистите у нас за малко старомоден, т.е. със социални уклони, а не плъзгащ се по т.нар. мейнстрийм на монетаризма и неолиберализма. Ако ви е интересно, ви предлагам едно
Радиопредаване с него по БНР.
Проф. Боян Дуранкев някак ми е станал приятел във Фейсбук, макар да не го познавам лично (само съм го виждала на една конференция, на която участвах преди години във Велико Търново). Стана ми обаче толкова драго, че цитира Уолтър Липман, че спонтанно написах следния коментар под публикацията му:

Много рядко срещам човек, който цитира Уолтър Липман и винаги много се радвам, когато това се случи. Имаме остра нужда именно от него.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно"
У. Липман

Преставете си изнедата ми, когато след малко той отговори:

Neli Alexandrova Ако пратите личен имейл на съобщение, ще ви изпратя книгите му.

Е, изпратих му личен имейл и получих почти веднага отговор

Благодаря, действам веднага!

и след минути получих в имейла си линк за сваляне на 7 негови книги в PDF формат (директно на английски). Беше... повече от подарък! Буквално два часа след като потърсих какво негово мога да прочета.

[cchery]

Ще сменя темата на разговора рязко и неочаквано, но искам да ви питам: вас форумът разлогва ли ви постоянно при опит да публикувате мнение?! При мен това е в 98% от случаите - натисна ли бутона ПРЕГЛЕДАЙ и ми се зарежда страницата за вписване във форума и естествено нищо от мнението не е запазено....

[Нели]

Ще сменя темата на разговора рязко и неочаквано, но искам да ви питам: вас форумът разлогва ли ви постоянно при опит да публикувате мнение?! При мен това е в 98% от случаите - натисна ли бутона ПРЕГЛЕДАЙ и ми се зарежда страницата за вписване във форума и естествено нищо от мнението не е запазено....

Не, Ани, при мен не става така.

[Kleo]

И при мен всичко е идеално!
С форумчето ни
Както преди, така и сега.
П.П. Мецанка ми липсва на мен, Мецанка.
И култовата реплика - "Който се страхува, го е шубе!"

[Ванчето]

Момичета, толкова много пишете днес, че едва смогвам да ви изчета...

[Нели]

Момичета, изцяло извън темите тук е, но ми се иска да ви кажа, че изобщо не харесвам "Нелка" като обръщение. Аз съм Нели. А Нелка ми звучи като лелка или като снизходително-пренебрежително отношение. А и аз изобщо не харесвам женски имена, завършващи на -ка. Сравнете звученето на Иванка с Ивана, Янка с Яна, Пенка с Пена, Стоянка със Стояна. Изобщо не мога да разбера как някой би си кръстил детето с име, завършващо на -ка. С изключение на Вероника, но там цялостното звучене е различно.

[cchery]

Момичета, изцяло извън темите тук е, но ми се иска да ви кажа, че изобщо не харесвам "Нелка" като обръщение.

Щом не ти харесва, Нели, няма да го ползвам.

Много ми харесва новата визия на форума ни. Вече всичко ми е на български , заради това още повече ми харесва.

Еми, аз в скоро време ще пусна нов стил за визия на форума. Ако се случи да не ти излиза на български, напомням, че трябва да промениш настройките в профила си. Ако не знаеш как, ми пиши .

И тъй като стремглаво съм тръгнала да се развивам ще ви споделя, че се поинтересувах от един учител, който води ораторски курсове, набавих си материали и в момента се уча как да говоря пред публика.
..............................................
Освен това записах и няколко курса за личностно развитие, единият е за увереност и самоуважение.

Абсолютно съм сигурна, че щом сама си предприела всички тези крачки, няма начин да не стигнеш до отговорите, които търсиш. Всъщност с всички тези предприети от теб действия, ти попадаш в малкия процент на хората, които .... действат, а не се оплакват.

Поздравявам те за взетите изпити.

За войната ще ви кажа само, че според мен тя ще приключи съвсем скоро. Живея с такива нагласи и искам да мисля по този начин.

За съжаление тя тепърва ще се разраства. И ще сме късметлии, ако не стигне до нас под формата на снаряди и бомби... Но само това. Уви, търговската, петролната, политическата войни вече са отключени и последиците от тях ще са дългосрочни.

Днес останах силно изумена от случките с опашките за евтино олио пред Кауфланд. Да си призная - разбрах за тях от..... ох, тоя фейсбук, бе .... Хем си ограничих кардинално активността и дейността там. И най-вече "приятелствата". Но пък от вчера започна първото за сезона международно състезание по художествена гимнастика с участие на нашия национален отбор.... и няма начин да не влизам във фейса. И всъщност аз искам да го правя, защото фен-групата там е просто безценна за пристрастеността ми към този спорт. Но ако се върна на спекулата с цената на олиото... неизбежно превъртам лентата до същото с цената на бензина от преди седмица. Или пък с битката за тоалетна хартия от зората на пандемията преди 2 години..... Нито бензинът стана 4 лева за една нощ. Нито хартията за гъз се свърши.... За съжаление не се свършиха и гъзовете в тази наша страна.....

Факт е обаче, че цените растат главоломно нагоре. Обективни причини за това има и няма как да ги открека. Както не мога да отрека и отработените практики определени прослойки от обществото ни да се възползват именно в такива условия. Дали останаха мислещи хора е резонен въпрос в този случай.

Новото, с което мога да се похваля, е че си имаме нова кола.... Пиша го това множествено число, но..... реално Момчил вчера подписа договор за закупуване на кола в Берн.... и до 2 седмици ще е модернизиран. Аз тази покупка още не мога да я усетя реално, но пък... след 2 седмици и аз ще мога да я пробвам.

Иначе от днес и аз съм официално с болки в гърлото и лека отпадналост.... Коки и Бела вече цяла седмица се борят с този вирус. И при тях е на отшумяване..., но защо да не се тръшна и аз.

Изумява ме и снежното време по това време на месец март.. Не просто е снежно, ами и натрупва снежна покривка. И не просто сняг, ами е и много студено..... Вчера съм ринала 3 пъти колата... така се случи, че ми трябваше за някакви неща из града.... А днес.... даже си счупих собственоръчно и чистачката, докато махах снега от нея ....

След малко смятам да се инсталирам на леглото и да си наваксам с всички риалита, които гледам.... защото цяла седмица все нещо се случва и не съм си у нас. А и с тази първа смяна на Бела трябва да се става рано - нещо, което мога да нарека геноцид срещу личността ми .

[cchery]

Добро утро. Пожелавам на всички хубава нова седмица. С повече слънце и топлина. Буквално най-вече .

Тази сутрин с кафето продължавам с четенето на "Смела, а не перфектна"- книгата, за която писах в темата за мухльовците и бях поразена от нещо. Наскоро или не толкова наскоро се изказах възмутена за придобиващото широка популярност т.нар. "безполово" възпитание. Това е модна тенденция основно в щатите, но ми се струва, че по-скоро ми е позната оттам...., а вероятно се е зародила в добрата стара Европа - Норвегия, Швеция, Холандия...... Този метод на възпитание залага на един основен принцип - бебето и малкото дете не се определят от родителите (или възпитаващите) ги като момчета или момичета. Към тях се подхожда като неутрални до възрастта, в която половата им принадлежност, определена от физиологията (обикновено около 8-годишна възраст), сама надделее и те почнат да съзнават, че са или момичета или момчета.

Оставям настрана какво точно мисля за горното, но ще цитирам следното:

Проучванията показват, че изборът на игри и играчки за момчета и момичета може да има траен ефект върху начина, по който те възприемат себе си и способностите си, включително върху това в какви професии вярват, че ще бъдат добри професионалисти, когато пораснат. Трудно е да се повярва, че играта на децата може да има толкова голям ефект, но е факт (с това не съм съгласна - изобщо не е трудно да се повярва! - бел. моя). Уменията, на които ни учат тези играчки, предопределят какво децата "би трябвало" да харесват и с какво да се справят добре. Повечето от играчките и игрите, създадени за момчета, са насочени към развиване на моторните умения, като бягане и ритане, и на пространствените умения, като триизмерната визуализация, за която се смята, че предопределят как детето ще се справя по STEM-предметите (STEM - Science – Technology – Engineering – Mathematics). От друга страна, играчките за момичетата обикновено изграждат фини двигателни умения, като писане и работа с ръце, и допринасят за развитие на социалните контакти.
.............................
Ефектът на филмите и принадлежностите за принцеси върху момичетата......... колкото повече момичетата гледат филми за принцеси и играят с играчки за принцеси, толкова повече проявяват стреотипно женско поведение - играят тихо и кротко, стремят се да не цапат, покорни и пасивни са, физически слаби и ценят качества като да са грижовни, слаби, красиви и услужливи...

За себе си винаги съм казвала, че мразя математика. После обикновено допълвам, че винаги съм имала шестици по този предмет, ама съм го учила насила. Поглеждам назад и установявам, че по силата на този "довод" аз съм завършила езикова паралелка с хуманитарен профил. Кандидатствала съм с история и български език. Брат ми от друга страна завърши електротехникум. Казвахме, че на него математиката много му върви.... И той така и не успя да научи английски език - сигурно, защото.... някак си вкъщи беше постановено, че на мен ми вървят езиците и литературата, а на него математиката. В крайна сметка и двамата се дипломирахме в Техническия университет и сме инженери. И аз винаги съм смятала, че той е т.нар. истински инженер...., защото се справяше отлично с висшата математика, а аз имах двойки на първите изпити по тези предмети. Дори и фактът, че с навлизането на специалните предмети от 3-ти курс като полупроводникова техника, цифрова схемотехника, периферни устройства, аз почнах да изкарвам петици и шестици, не промени собственото ми отношение към способностите ми - брат ми беше математикът, респективно - по-истинският инженер....

И до ден днешен програмистът вкъщи е Момчил...., аз съм периферията в ИТ-то у нас. Това е моето мнение. А самият Момчил е онзи, който не спира да ми повтаря, че имам професия, която владея и вече успешно развивам сама - графичен дизайнер. И че реално мога да се науча да програмирам много добре. Стига да искам и да ми трябва в работата ми.... Обаче аз съм тази, която не вярва на тези думи....

Странна работа.... някак си изведнъж се търкулнах по възможно най-близката допирателна към това, коеото Еми наскоро беше писала тук:

Освен това записах и няколко курса за личностно развитие, единият е за увереност и самоуважение. От него научих много неща за себе си като например това, че оценката ми за мен самата е много ниска....

Някой друг с подобни прозрения?! По понеделнишки?

[Нели]

Ани, аз всъщност не разбрах дали:
1. смяташ, че са ти внушили в каква професия си добра или
2. смяташ, че независимо от старанието ти да си добра в друго, ти си се оказала добра в това, в което си добра или
3. смяташ, че ти трябва личностно развитие или
4. смяташ, че имаш ниско самочувствие.
Допускам също, че може да е още нещо, за което не съм се сетила или комбинация от горните. Обаче аз просто... не мога да разбера кое е вярно, затова не мога да отговоря на въпроса дали имам подобни прозрения.

Единственото, което мога да ти кажа е, че според мен си струва да се занимаваш с това, което ти носи радост. Ако определена професия ти носи радост, заеми се с нея. Независимо колко си добра или колко мислиш, че си добра. Ако занимаването с личностно развитие ти носи радост, направи го. Независимо дали мислиш, че имаш нужда.
А ако някое от тези неща не ти носи радост, изхвърли го от живота си при възможност, независимо от това кой какво смята по въпроса дали ти се удава или не.

Обаче по понеделнишки ми се иска да ви поздравя с нещо пролетно и хубаво.