Здравейте, момичета

. Не съм се вясвала от много, много време, но нещо не мога да си събера мислите. Причината е същата -натоварена съм в работата - каква проза

! Мозъкът ми е затлачен с хиляди глупости, проблеми, евентуални "творчески" решения и прочие. Вечер се прибирам грохнала. Нещо не ми харесва този ритъм, все още се чудя как да го променя. Единият начин е да напусна работа. Но веднага идва и въпросът - от там накъде? Може би като намеря отговора му, нещата ще започнат да се случват. От една година съм на нещо като stand-by, обаче времето си минава и не ставам по-млада.... :lol:
Чери, това с Бела и ножа щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично. Имам пред вид до къде сме се променили покрай постоянния поток негативни новини около нас. Човек да го е страх да се пошегува вече - станахме като в "1984" на Оруел - да внимаваме с кого и какво говорим, защото не знаем как ще се приемат думите ни. Разбирам, че родителите си пазят децата, но все някъде трябва да се удари чертата. Чудя се как се е стресирало едното дете - дали от разговора в тоалетната или от разговора с родителката си, когато е споделило какво е станало и тя е взела да припада от ужас.... Аз съм ви казвала как една майка ми се обажда да се жалва, че Яна блъснала дъщеря й в детската градина и как нейното дете никога не е проявявало агресия и никога не лъжело. Е, нещата бяха малко по-други, но лошото чувство от тази муха, превърнала се в слон си остана. Самите ние сме стресирани и уплашени и пренасяме страха си върху децата. Как да се приспособим към такъв свят - просто не знам.
Иначе като махна умората, съм добре

. Яна също не е зле - учи, мърмори колко е гадно в училище, расте... Утре ще се явява на европейското математическо кенгуру, готви се за поне сребърен медал (миналата година спечели бронзов, та явно смята, че сега й се полага следващият

). На мен не ми се вярва, защото я гледам как не се замисля много-много на по-сложните задачи и чак като й обърнем внимание, се съсредоточава и намира решението. Не ми е важно постижението, макар че ще ми е приятно

. Но искам да се научи да полага усилие, да е концентрирана когато се налага. Няма да стане веднага, но да свиква. С постоянство горе-долу свикна да чете книга всеки ден, вече даже не й напомням. Но няма телефон, нито свободен достъп до компютър, та няма много варианти за забавление

. Онзи ден мъжа ми се чуди дали не сме я увредили с тези ограничения, но все още не виждам явни признаци, та ограниченията остават

.
Днес карам без обедна почивка, та затова имам малко време за писане. Но сега трябва да се връщам на тръстиката. Пожелавам ви чудесен ден

!