Здравейте. Ето ме тук. След обикаляне къде ли не през почивните дни, най-сетне се запирам пред комп. Тая седмица се очертава бая луда откъм задачки... а в нейния край (края на работната седмица) летим към Мюнхен. Дотогава трябва да мина на фризьор, да подпиша един специален

договор - като стане факт ще ви пиша за какво иде реч, да скокна до майка да оставя котките при нея за периода, докато сме в Германия, да стегна багажа иииии ей такива някакви.
Що се отнася до това, което си коментирате -
Деси и
Декс, имам предвид

, вярвате или не.... аз СЪМ изключително щастлива да прочета тези редове:
dexter написа:Забелязвам, че съм от майките, които искат децата да се справят сами, а не да са перфектни. Лошото е, че често ме спохожда мисълта, че го правя не толкова заради благото на детето, а от чист мързел/инат/умора и прочие слабовати причини.
Kleo написа:Декс, и аз съм от майките, които искат децата им да се научат да се справят сами, пред това да са "перфектни"! И да, понякога и аз правя това не само заради благото на самия Алекс, а за мое лично удобство: да си осигуря почивка, време за мен самата, също така да почета книга или да сготвя на спокойствие...
Момичета, респект! За това че написахте тези думи. За това, че не се скрихте зад вездесъщото "нямам време"..., уморена съм, претоварена и т.н.!!! Знаете за какво иде реч. Почти всеки ден се сблъсквам челно с подобни разговори и се опитвам лекичко да подскажа, че не е въпрос само на липса на време..... че става въпрос и за добро желание. Но... както и да е - истината понякога е неудобна. А вие.... не само, че не се притеснихте от това, ами... го и казахте..... толкова трудно срещам такива хора!!! Не знам как точно да ви напиша, че сте безкрайно ценни с тази си откровеност!
Аз съм повече от групичката на тези майки, които се включват с ентусиазъм за всичко. Всеки може да го квалифицира както иска, но за мен това не е амбиция.... аз изпитвам истинско удоволствие, страст и желание да правим нещо заедно с децата... И по този повод, ето какво сътворихме с Бела за проекта ѝ за любим пролетен празник в школата ѝ по английски:
[youtube]LknlFqTxBSE[/youtube]
Хей, девушки, как сте?!
Цветка, не е лесен пътя, който сте избрали - ти и Симо. Обаче нали знаеш, че всеки сам избира кръста си, т.е. избира онзи кръст, който може да носи. Очевидно и ти не си по лесните неща и може би затова те харесвам и уважавам толкова.
Верка,
И к'во се оказава: май съм неква амбициозна майка
Айде сега, и ние сме хора

. И ако си прочела по-горе, има вариант нашето поведение да не се интерпретира точно като амбициозност :1140 :1140 .... Според мен е логично да изискваш от Мони да полага труд, а не да се плъзга по тънката лайсна на най-лесното. Даже... според мен тъкмо това би я отличило от стадото. Това не ми се чини точно да е родителска амбициозност - по-скоро дълг на възпитаващия. А ти в крайна сметка си постъпила и мъдро - оставила си я да реши сама, но си казала и твоята позиция. И аз днес заявих нещо точно в този стил на Коко... Казах му КРАЙ! И смятам да си изпълня заканата за КРАЙ! След като цяла година основно аз "бутам количката на седмокласника"... ами, мерси! Аз моето съм си го минала - той уроците си така няма да ги научи. Знам.... че е гадно. Знам, че искам той да има различна среда.... Обаче на каква цена?! На това аз да казвам какво, как, защо.... е, не! КРАЙ!
Ох, не завърших много позитивно..... пуууу. Извинете ме! Ще се опитам по-късно пак да пиша.