Ох, момичета. Прочетох какво сте написали

...
Според мен професионализмът става все по-дефицитен и това е навсякъде. Стремежът да вършиш качествено работата си все по-рядко се среща сред хората...
Сред по-възрастните според мен, заради оборотите на които ги върти живота, а при по-младите заради изкривената ценностна система. Според мен все по-трудно се осъществява приемствеността на ценности между поколенията. Самата идея за общност според мен е почти изчезнала.
Надеждата, която виждам е в нашите деца. Мисля, че ние, които сега възпитаваме децата си, (ако не всички, то поне ще ми се да вярвам една по-голяма част от нас) се стараем да изградим връзка с тях и да ги възпитаваме по един малко по-различен, не безразличен и хуманен начин. Самият факт, че форуми като този съществуват за мен е лъч на надежда.
cchery написа:
Естел, ти с какво се занимаваш?! Имам усещането, че си човек на изкуството....., но това е само предположение.
Не, cchery, не съм човек на изкуството.
Бях експерт продажби.
В момента съм майка на пълен работен ден

.
Преди около година закриха фирмата, в която работех и ме съкратиха. За мен това се случи в подходящия момент и не беше драма, а възможност. Нямаше кой да гледа децата, а и имах нужда от промяна, да сменя посоката

... и взех решение да си остана вкъщи за известно време, за да обмисля как искам да продължа следващия етап от живота си.
Планът вече е изготвен

, но все още е в развитие и не съм готова да споделям. Очаквам резултати и тогава вече свободно ще мога да говоря.

.
Лека и спокойна нощ на всички!